Модел за екипна ефективност на Хекман

Кога един екип е ефективен? Кои са факторите, които влияят най-силно на качеството на неговата работа и на постигането на високи резултати?

Отговор на тези въпроси дава т.нар. “Модел за екипна ефективност на Хекман”, който предоставя цялостна рамка за създаване и развитие на високоефективни екипи.

Да разгледаме този модел.

Модел за екипна ефективност на Хекман

През 2002 г. професорът по социална и организационна психология от Харвардския университет Ричард Хекман публикува книгата “Leading Teams: Setting the Stage for Great Performances”, в която предлага модел за екипна ефективност, основан на емпирични проучвания сред аналитични екипи от разузнавателната общност на САЩ.

Най-напред Хекман дефинира какво точно е “ефективен екип”, като обяснява защо някои екипи са успешни и какво ги прави такива.

Изследването на Хекман разкрива три атрибута на ефективния екип:

1. Екипът удовлетворява потребностите на своите вътрешни и външни клиенти.
2. Екипът развива способностите си да работи висококачествено в бъдеще.
3. Членовете му намират смисъл и удовлетворение от работата си в екипа.

Изхождайки от тази дефиниция за ефективен екип, Ричард Хекман идентифицира факторите (условията), които е необходимо да бъдат обезпечени, за да се увеличат шансовете за успешна работа в екипите.

Модел на Хекман очертава следните фактори за ефективност на екипа:

1. Истински екип;
2. Завладяваща цел;
3. Правилни хора;
4. Норми на поведение;
5. Поддържащ контекст;
6. Екипен коучинг.

Колкото повече от тези фактори са налице в един екип, толкова по-висока ще са неговите резултати и постижения.

Моделът за екипна ефективност на Хекман е представен на диаграмата по-долу:

Да разгледаме по-подробно шестте фактора на модела на Хекман за екипна ефективност.

1. Истински екип

В основата на модела за екипна ефективност на Хекман лежи концепцията за “истински екип”.

Според Ричард Хекман, истинският екип е ограничена като състав група от взаимозависими индивиди, които работят заедно за постигане на обща цел.

Ключовите характеристики на истинския екип включват:

• Ясна граница, която разграничава членовете на екипа от хората извън екипа. В истинския екип няма временни или случайни членове.
• Взаимна взаимозависимост, при която приносът на всеки член на екипа оказва влияние върху общия резултат на екипа. Това изисква координация, комуникация и сътрудничество.
• Стабилност. Членството в екипа продължава известно време, в рамките на което екипът развива споделен набор от познания,, както и разбиране на силните и слабите страни на всеки член на екипа.

Хекман подчертава, че истинският екип е нещо повече от група хора, натоварени с обща задача. Истинският екип е сплотена единица със споделен ангажимент за постигане на конкретен резултат.

Научи повече в статията “Четирите вида групи и кривата в изпълнението на екипа”.

2. Завладяваща цел

Вторият фактор по модела за екипна ефективност на Хекман е “завладяваща цел”.

Завладявщата екипна цел служи като пътеводна светлина и дава на екипа яснота и вдъхновяваща посока за развитие. Хекман твърди, че целта на екипа трябва да надхвърля основната задача, по която работи екипът и трябва да бъде обединяваща сила, която мотивира и зарежда с енергия членовете на екипа.

Завладяващата екипна цел е:

• Ясна. Докато екипът работи своята работа, ясната цел му помага да взема добри решения.
• Предизвикателна. Най-добрите цели изискват членовете на екипа да достигнат границата на своите способности. В същото време целите трябва да бъдат постижими.
• Важна. Когато хората чувстват, че работата им е важна, те полагат повече усилия за постигане на очаквания краен екипен резултат.

Прочети повече в статията “Правило SMART за определяне на цели”.

3. Правилни хора

Третият фактор по модела за екипна ефективност на Хекман е “правилни хора”.

При избора на членове в екипа е важно да се имат предвид две неща:

1. Знания и умения.
2. Ценности и междуличностни умения.

Хекман поставя силен акцент върху събирането на правилните хора в екипа. Терминът “правилните хора” се простира отвъд индивидуалните компетенции – той обхваща разнообразието от нагласи, знания и умения, необходими за справяне със сложността на задачите на екипа и постигане на неговата цел. Предизвикателството е не само да се изберат хора с необходимите експертни познания, но и да се насърчи атмосфера, в която различни таланти могат да бъдат впрегнати съвместно.

Членовете на екипа трябва взаимно да допълват силните си страни и да компенсират своите слабости. Точните хора допринасят за създаването на синергичен екип, където всеки член допринася с уникална стойност към общата работа.

4. Норми на поведение

Четвъртият фактор по модела за екипна ефективност на Хекман е “норми на поведение”.

Нормите на поведение се отнасят до съгласуваните правила и поведение, които управляват взаимодействието в екипа. Хекман твърди, че установяването на ясни норми е от съществено значение за насърчаване на позитивната екипна култура и минимизиране на дисфункционалното поведение.

Нормите включват:

1. Правила за комуникация.
2. Процеси на вземане на решения.
3. Насоки за разрешаване на конфликти.

Разработването на споделени норми в екипа е процес, който изисква открита комуникация и споделен ангажимент за успеха на екипа. Нормите действат като социален договор, който управлява как членовете на екипа се отнасят един към друг и как подхождат към работата си.

Подходящите екипни норми повишават доверието, сътрудничеството и отговорността, създавайки благоприятна среда за ефективна работа в екип.

5. Поддържащ контекст

Петият фактор по модела за екипна ефективност на Хекман е “поддържащ контекст”.

Успехът на един екип не се определя единствено от неговата вътрешна динамика – по-широкият организационен контекст играе решаваща роля. Хекман идентифицира поддържащия контекст като критичен компонент, който има значително влияние върху поведението и представянето на екипа.

Подкрепата, от която се нуждае всеки екип, за да е ефективен, включва:

• Информация. За да върши работата си и да взема най-добрите решения, екипът трябва да има достъп до информацията, от която се нуждае.
• Материални ресурси. Ако на един екип му липсват ресурси (пари, хора, пространство, оборудване), това ще се отрази на неговите способности и резултати.
• Технически и обучителни ресурси. Дори внимателно подбраните членове на екипа ще притежават само част от знанията и уменията, от които се нуждаят, за да вършат работата си на високо ниво, затова членовете на екипа трябва да имат достъп до ресурсите и инструментите, от които се нуждаят, за да вършат работата си.

Поддържащият контекст е пряка отговорност на ръководителите на екипа. Именно лидерите трябва да осигурят на екипа необходимите ресурси, да премахнат пречките и да създадат култура, която цени и възнаграждава работата в екип. Поддържащият контекст позволява на екипа да се съсредоточи върху целите си, без да бъде възпрепятстван от външни ограничения, като насърчава чувството за сигурност и овластяване сред членовете на екипа.

6. Екипен коучинг

Последният компонент по модела за екипна ефективност на Хекман е т.нар. “екипен коучинг”, който признава постоянната нужда от насоки и подкрепа за екипа.

Всеки екип в определен момент ще се изправи пред предизвикателства по пътя си. В такива моменти ръководителят на екип може да използва подход на коучинг, за да преодолее предизвикателствата и да се възползва от възможностите, когато възникнат.

За разлика от традиционното лидерство, екипният коучинг не е директивен. Той не казва на хората как да работят и как да се държат, а дава възможност на екипа да поеме отговорност за представянето си.

Ролята на екипния коучинг е да се насърчаи саморефлексията, самокорекцията и самоуправлението в екипа. Това включва насърчаване на атмосфера на доверие, предоставяне на конструктивна обратна връзка и улесняване на комуникацията.

Екипният коучинг е в съответствие с принципа, че ефективните екипи не са статични единици – те изискват непрекъснато внимание и развитие, за да се адаптират към променящите се обстоятелства и да поддържат върхова производителност.

В резюме

Моделът за екипна ефективност на Хекман включва шест компонента:

1. Истински екип;
2. Завладяваща цел;
3. Правилни хора;
4. Норми на поведение;
5. Поддържащ контекст;
6. Екипен коучинг.

Моделът на Хекман осигурява цялостно и нюансирано разбиране на факторите, които допринасят за успешната работа в екип.

Прочети повече: Модел GRPI за екипна ефективност на Бекхард.