Да си представим, че сме изправени пред предизвикателна задача – може би ни предстои презентация пред публика или се явяваме на труден изпит. Доколко сме уверени в способността ни да се справим успешно със задачата?
Вярата в нашите способности да постигаме цели и да преодоляваме препятствия е същността на т.нар. “Теория за самоефикасността” – централна концепция, която навлиза в сърцевината на човешката мотивация.
Нека разгледаме тази теория.
Теория за самоефикасността
Теорията за самоефикасността е разработена от Алберт Бандура – канадско-американски психолог и професор в Станфордския университет, който я публикува за първи път в статията си “Self-Efficacy: Toward a Unifying Theory of Behavioral Change” през 1977 г.
Самоефикасността се отнася до вярата на индивида в способността му да изпълни успешно определена задача или да постигне конкретна цел.
Самоефикасността не означава да притежаваме най-добрите умения или да имаме най-високо ниво на интелигентност. Самоефикасността е свързана с вярата в собствения ни капацитет да учим, да се усъвършенстваме и да постигаме резултати въпреки предизвикателствата.
Според Бандура подобно убеждение действа като мощна мотивационна сила, влияеща върху нашите избори, нивото на усилията ни и устойчивостта ни пред неуспехи.
Хората с висока самоефикасност са по-склонни да си поставят предизвикателни цели, тъй като вярват, че могат да ги постигнат. Те са по-мотивирани да полагат усилия и да упорстват пред трудностите, тъй като са уверени в способността си да преодоляват препятствията.
Индивидите с висока самоефикасност са склонни да изпитват по-ниски нива на стрес и тревожност в трудни ситуации. Те също така са по-склонни да имат положителен възглед за живота и да изпитват трайно усещане за благополучие.
Силната вяра в собствените способности дава възможност на хората да поемат рискове и да изследват нови възможности. Това може да доведе до по-голямо лично и професионално израстване и удовлетвореност от постигане на високи резултати и постижения.
Алберт Бандура идентифицира четири основни фактора, които влияят на самоефикасността на човека:
- Майсторски опит;
- Заместващ опит;
- Социално убеждаване;
- Емоционални и физиологични състояния.
Теорията за самоефикасността на Бандура е представена на диаграмата по-долу:
Нека разгледаме малко по-подробно четирите фактора за постигане на самоефикасност според теорията на Бандура.
1. Майсторски опит
Майсторският опит е първият фактор, който следва да е налице, за да има висока самоефикасност.
Майсторският опит играе централна роля в оформянето на самоефикасността. Той може да е свързан с успех или с неуспех, което на свой ред води до развиване на високи или ниски убеждения за самоефикасност.
Например ученик, който постоянно постига добри резултати в часовете по математика, тъй като учи здраво и решава много задачи у дома, развива силна самоефикасност по отношение на математиката и това увеличава вероятността той да се справя със сходни предизвикателни проблеми в бъдеще.
И обратното – ученик, който изпитва сериозни трудности по математика и многократно претърпява неуспехи по време на тестове и контролни работи, развива убеждения за ниска самоефикасност в тази област.
Може да се направи извода, че практикуването е един от най-важните източници на самоефикасност, защото се основава на личните преживявания на индивида.
2. Заместващ опит
Заместващият опит е вторият фактор, който е нужно да е налице, за да има висока самоефикасност.
Заместващият опит е свързан с наблюдаването на други хора и как те успяват или се провалят в определени задачи. Това може да има дълбоко въздействие върху самоефикасността на индивида.
Например начинаещ китарист, който наблюдава майсторството, с което свири виртуоз на китарата, може да се вдъхнови и да повярва в собствената си способност да постигне подобно ниво на майсторство. В очите на начинаещия китарист виртуозът се превръща в модел на подражание.
И обратно, ако китаристът наблюдава колко трудно и непохватно боравят с инструмента други начинаещи музиканти, може да развие убеждение за ниска самоефикасност, което да го демотивира и дори откаже да репетира и да се усъвършенства.
3. Социално убеждаване
Социалното убеждаване е третият фактор, който трябва да е налице, за да има висока самоефикасност.
Социалното убеждаване идва по линия на обратната връзка и насърчението от другите.
Например, ако нов служител получи похвала и положителна обратна връзка от своя ръководител за успешното завършване на сложен проект, това може да повиши увереността му в неговите способности и да подобри неговата самоефикасност за бъдещи задачи.
И обратно, ако служителят получи негативна обратна връзка за своята работа по даден проект, това може да доведе до понижаване на увереността в собствените сили, респективно и до по-ниска самоефикасност и мотивация в работата по сходни задачи в бъдеще.
4. Емоционални и физиологични състояния
Емоционалните и физиологични състояния са четвъртият фактор, който трябва да е налице, за да има висока самоефикасност.
Емоционалните и физиологичните реакции на индивида към дадена ситуация могат да влияят на неговата самоефикасност. Положителните емоции и чувството за спокойствие са свързани с по-висока самоефикасност, докато тревожността и стресът могат да подкопаят увереността.
Например спортист, който умее да запазва самообладание, когато е поставен под напрежение, е по-вероятно да вярва в способността си да се представи добре във важно състезание.
И обратно, ако спортистът е прекалено разтревожен и стресиран, това вероятно ще се отрази на увереността му, че може да се представи добре в състезанието.
Приложение
Теорията за самоефикасността на Бандура имаш широк спектър от приложения в различни области:
- Образование. Педагозите могат да използват тази теория, за да създават подкрепящи среди за учене, които да насърчават майсторския опит, натрупван чрез практика. Предлагането на позитивна подкрепа и възможности за ученици и студенти да видят как другите успяват може да насърчи по-високата самоефикасност и да подобри академичното им представяне.
- Терапия. Терапевтите могат да използват теорията на Бандура, за да помагат на хора, борещи се с тревожност, депресия или фобии. Чрез идентифициране и справяне с негативните усещания и изграждане на майсторски опит в безопасна и контролирана среда, самоефикасността може да бъде подобрена, което да доведе до подобрено психично здраве.
- Работно място. В професионалната сфера насърчаването на култура на положително подсилване и предоставянето на възможности за развитие на качества и умения може да допринесе за повишена самоефективност на служителите. Това на свой ред може да доведе до подобрена ангажираност на служителите, производителност и цялостно удовлетворение от работата.
- Здраве. Хората, които вярват в способността си да възприемат и поддържат здравословни навици, като редовни упражнения или хранителни режими, са по-склонни да успеят да направят положителни промени в начина си на живот. Например, човек, който има висока самоефикасност по отношение на отслабването, е по-вероятно да се придържа към определена диета и тренировъчна програма.
В резюме
Концепцията за самоефикасност е свързана с вярата в собствения ни капацитет да учим, да се усъвършенстваме и да постигаме резултати въпреки предизвикателствата.
Теорията за самоефикасността на Бандура осветява сложното взаимодействие между вяра и действие, предлагайки ценни прозрения за човешката мотивация и представяне. Самоефикасността служи като водеща сила, която влияе на изборите, усилията и устойчивостта на индивидите.
Прочети повече: Метод за учене чрез действие на Реванс.