През цялата си история човешкият род си е задавал въпроси за природата на живота. Ето как, днес ние познаваме всевъзможни теории и системи, които обясняват различните измерения на съществуването.
По-долу бих искал да представя мои наблюдения и изводи след изследване на класически метафизични, медицински, психологически, професионално-личностни и бизнес теории и системи. Става дума за концепция, която наричам “Холистична матрица”.
Вярвам, че ако човек използва холистичната матрица в професионалния и личния си живот, той ще има пред себе си “голямата картина” на нещата и би могъл да действа цялостно, а не на парче. Нека обясня.
Прост и цялостен подход
Светът, който ни заобикаля, е сложен. Понякога – прекалено сложен. Природата на живота, в частност човекът, може да се изследва по хиляди начини, с хиляди възможни перспективи и гледни точки.
Това обаче не винаги е практично. Неслучайно е популярен принципът KISS, според който повечето системи работят най-добре, когато са прости, а не сложни. Следователно, простотата следва да е ключова цел при създаването или обясняването на нещо. Ненужната сложност трябва да се избягва.
Алберт Айнщайн, когато разработва теорията за относителността, казва:
“Прави нещата толкова просто, колкото е възможно, но не по-просто”.
Нека тогава опростим нещата като изтъкнем, че всички обяснения за човека или света могат да се сведат практически до два подхода – редукционизъм/атомизъм, от една страна, и холизъм, от друга.
Редукционизъм е убеждението, че животът се обяснява най-добре чрез разбиването му на съставни части. Това е най-простото, най-лесното, най-икономичното ниво на обяснение. В допълнение, според атомизма цялото е равно на сбора на неговите части.
А какво е холизъм? Това е вярата, че свойствата на една система не могат да бъдат напълно разбрани единствено чрез изучаване на нейните съставни части в изолация. Вместо това, от решаващо значение е да се разгледат взаимовръзките и взаимодействията в рамките на цялото.
Великият философ Аристотел формулира главният принцип на холизма:
“Цялото е по-голямо от сбора на неговите части.”
Толкова много неща се усещат в тази формулировка – синергия, динамика, потенциал и дори мистика!
Личното ми убеждение е, че холизмът дава по-балансирано и реално обяснение на живота, въпреки, че е по-сложен и абстрактен подход в сравнение с праволинейните редукционизъм и атомизъм.
По-надолу ще анализирам прилагането именно на холистичен подход в няколко популярни философски и научни системи.
Нека въведем едно ново понятие – холистична матрица.
Холистична матрица
Холистична матрица наричам прост концептуален инструмент за разбиране на сложни системи, който се състои от четири квадранта, подредени в двуизмерна мрежа 2×2, всеки от които представлява отделен, но взаимосвързан аспект на изследваната система.
Ето пример за холистична матрица (празна засега):

Матрицата с четири квадранта е един от най-предпочитаните начини, използвани от световни философи, психолози, учени, лекари, експерти по бизнес и личностно развитие, да представят своите модели. Не е случайна приликата й с Декартовата координатна система, изучавана от всеки ученик по математика – проста е, но има място и за нюанси.
Нюансите ще разгледаме след малко. Главното сега е да запомним, че матрицата е холистична, т.е. разглежда елементите на системата в техните взаимни връзки и контекст, осигурявайки баланс и интегритет на цялата система.
По-долу ще обърна внимание на използването на холистичната матрица при представянето на модели от най-различни сфери на живота. Целта ми е чрез разнообразни примери да покажа, че е налице повтарящ се модел на холистична матрица.
Да видим.
Четирите елемента на Емпедокъл
Древногръцкият философ Емпедокъл предлага метафизичен модел, според който цялата материя на света е съставена от четири елемента – земя, огън, вода и въздух, като техните различни пропорции при взаимодействието един с друг определят свойствата на различните вещества.
Ето как изглежда холистичната матрица на Емпедокъл:

Емпедокъл счита, че качествата на четирите елемента могат да обяснят съществуването на всички познати субстанции. Теорията подчертава дълбоките взаимни връзки между четирите природни стихии, което предполага, че промените в една част от системата засягат цялото.
Теорията набляга и на баланса и хармонията между отделните елементи, които са в постоянно движение и трансформация, движени от силите на Любовта (която обединява) и Омразата (която разделя). Това е типична холистична перспектива, която вижда противоположностите не като взаимно изключващи се, а като допълващи се аспекти на единна реалност.
Четирите хумори на Хипократ
Древногръцкият лекар и “баща” на медицината Хипократ развива медицински модел, базиран на концепцията за четирите елемента, приписвайки техните качества на четири течности в тялото, известни като “четирите хумори” – черна жлъчна течност, жълта жлъчна течност, слуз и кръв. Балансът между тези телесни течности е съществен за здравето.
Ето как изглежда холистичната матрица на Хипократ:

Централна идея за Хипократ е схващането му, че здравето на човек е цялостна система, която се състои от тяло и душа и че болестите са резултат от липсата на баланс в четирите човешки течности, които по принцип следва да са равномерно разпределени в тялото.
Хипократ вярва, че определени човешки настроения, емоции и поведения са причинени от излишъка или недостатъка на телесни течности.
Четирите темперамента на Гален
Римският хиругр и философ Гален разширява теорията за хуморализма и създава една от първите теории за личността, според която има пряка връзка между нивата на течностите в тялото и емоционалните и поведенчески склонности, наречени “темпераменти” – меланхолик, холерик, флегматик и сангвиник.
Ето как изглежда холистичната матрица на Гален:

Според Гален, ако някоя от течностите в човешкото тяло получи значителен превес, започва да доминира и съответният личностен тип. Това може да доведе до дисбаланс в системата, т.е. до проблеми с темперамента.
Концепцията на Гален за четирите темперамента доминира в медицината векове наред, чак до Ренесанса, когато започва да отстъпва пред по-прецизни изследвания, но все пак притежава голяма историческа значимост.
Четирите психични функции на Юнг
Швейцарският психолог Карл Юнг въвежда концепцията за четирите психични функции – усещане, чувстване, мислене и интуиция. Всеки човек има доминираща функция, която е неговият предпочитан начин на взаимодействие със света, но така също и спомагателна функция.
Ето как изглежда холистичната матрица на Юнг:

Карл Юнг възприема холистичен подход, като според него е полезно човек да развива и четирите психични функции, за да постигне по-голяма психологическа цялостност и баланс.
Юнг не предлага всеки да развива и четирите функции в една и съща степен, но подчертава важността на интегрирането на по-слабо изявените функции за насърчаване на самоосъзнаването и личностното израстване.
Четирите измерения на самообновяването на Кови
Един от най-влиятелните експерти в сферата на личностното развитие – Стивън Кови – формулира концепцията за непрекъснато холистично развитие с помощта на четири измерения на самообновяването – физическо, социално-емоционално, умствено и духовно измерение на живота.
Кови посочва, че всичко, с което се захващаме в живота, е свързано по някакъв начин с някое от тези четири измерения. Поради това е важно непрекъснато да инвестираме в себе си, като поддържаме и обновяваме балансирано четирите измерения, без едно или друго от тях да изостава.
Ето как изглежда холистичната матрица на Кови:

Ако човек полага грижи и за четирите измерения, без едно или друго от тях да изостават, това ще му осигури баланс, сила и вътрешен мир както в професионален, така и в личен план, счита Кови.
Това е холистична гледна точка към живота в завършен вид.
Четирите вида музика на Христов 😇
Преди години влечението ми към музиката ме провокира да напиша една скромна статия със заглавие “Четирите вида музика и тяхното значение за човека”, в която посочих, че музиката се разделя на четири основни групи: музика за тялото, за сърцето, за ума и за душата.
Всеки от четирите вида музика има своите представители – като жанрове, стилове, изпълнители, композитори. Всеки вид музика е полезен с нещо и дава нещо на нейния слушател. И всеки вид музика разкрива нещо за човека, който я слуша и за потребностите му, които се стреми да удовлетвори.
Ето как изглежда холистичната матрица на музиката:

Сам по себе си всеки от четирите вида музика – за тялото, за сърцето, за ума и за духа, е важен и необходим. В идеалния случай, всеки вид музика следва да има място в битието на човека.
Зад четирите вида музика стоят и четири групи основни човешки потребности, което ни води до една от най-влиятелните теории за мотивация – тази на Маслоу.
Йерархия на потребностите на Маслоу
Ейбрахам Маслоу създава мотивационна теория, според която човешките потребности са подредени в йерархия на потребностите – физиологически потребности, потребности от сигурност, от обвързване, от уважение и от самореализация.
Само когато човек задоволи една своя потребност, той започва да изпитва нужда да задоволи следващата и по-висока потребност. В по-късните си години Маслоу добавя още няколко потребности, една от които е потребността от самотрансцеденталност – важно липсващо парче от гледна точка на холистичния подход.
Позволих си волността да пренаредя елементите от теорията на Маслоу, за да ги съчетая по-добре в квадрантите на холистичната матрица. Ето как изглежда холистичната матрица на Маслоу:

На основа на модела на Маслоу е създадена сходна мотивационната теория на Алдърфър, която опростява нивата в пирамидата на Маслоу и която твърди, че основните човешки потребности се задоволяват едновременно.
Следователно, отпада нуждата от строга последователност на задоволяване на потребностите, което подчертава холистичната, интегрирана и взаимнозависима природа на тези теории.
Балансирана система от показатели за ефективност на Каплан и Нортън
Пионерите в сферата на стратегическото управление на бизнес организации Робърт Каплан и Дейвид Нортън създават идеята за балансирана система от показатели на ефективност, която се основава на четири направления за измерване на дейността на организацията – финанси, отношения с клиентите, вътрешни бизнес процеси, учене и растеж.
Балансираната система от показатели предоставя на мениджърите цялостна структура, която привежда визията и стратегията на организациите в последователен набор от показатели за нейната ефективност.
Позволих си волността да пренаредя елементите от модела на Каплан и Нортън, за да ги съчетая по-добре в квадрантите на холистичната матрица. Ето как изглежда холистичната матрица на Каплан и Нортън:

Балансираната система от показатели за ефективност е холистичен подход, който позволява баланс между краткосрочните и дългосрочните цели на организацията, между желаните резултати и механизмите за постигането им.
Повтарящ се модел
Дотук разгледахме множество примери от сферата на метафизиката, медицината, психологията, личностното развитие, бизнеса и изкуството.
Между всички тези разнообразни модели като червена нишка се проследява идеята, че налице е повтарящ се модел, основан на принципите на холизма, който се изявява чрез холистичната матрица с четири квадранта.
Ако наложим всички холистични матрици в една-единствена, то би се получило следното:

Получаваме четири квадранта с четири отличителни групи елементи.
В Квадрант I (долу вляво) попадат следните елементи:
- Земя;
- Черна жлъчна течност;
- Меланхолик;
- Усещане;
- Физическо измерение;
- Музика за тялото;
- Физиологически потребности;
- Финанси.
В Квадрант II (долу вдясно) попадат следните елементи:
- Огън;
- Жълта жлъчна течност;
- Холерик;
- Чувстване;
- Социално-емоционално измерение;
- Музика за сърцето;
- Обвързване;
- Отношения с клиентите.
В Квадрант III (горе вляво) попадат следните елементи:
- Вода;
- Слуз;
- Флегматик;
- Мислене;
- Умствено измерение;
- Музика за ума;
- Уважение/Самореализация;
- Вътрешни бизнес процеси, учене и растеж.
В Квадрант IV (горе вдясно) попадат следните елементи:
- Въздух;
- Кръв;
- Сангвиник;
- Интуиция;
- Духовно измерение;
- Музика за духа;
- Самотрансцеденталност;
- Визия и стратегия.
Може да се констатира, че всеки от четирите квадранта притежава характерен облик. Елементите в квадрантите са сходни, понякога дори почти еднакви. Това не е случайно, доколкото някои модели стъпват на откритията на други, надграждат ги и ги развиват.
Във всеки квадрант обаче елементите са твърде много, което може да е пречка за по-ясното запомняне и разбиране на холистичната матрица. Затова нека отново приложим подход на опростяване и с бръснача на Окам да отрежем някои повтарящи се или прекалено специфични елементи. За целите на опростяването във всеки квадрант ще оставим единствено по един метафизичен, психологически, физиологичен и общочовешки елемент.
Така холистичната матрица придобива следния вид:

Нека отново разгледаме квадрантите:
- Квадрант I. Тук основният елемент е земята, свързана с човешката сетивност, с външността и с всички материални неща, които ни заобикалят, към които се стремим или от които имаме нужда. Често използваме фразата “стъпил здраво на земята”.
- Квадрант II. Тук основният елемент е огънят, свързан с емоциите, чувствата и отношенията (семейни, делови, романтични) с другите хора. Известна е метафората “горещо сърце”.
- Квадрант III. Тук основен елемент е водата, свързана с умствената дейност, креативността, усвояването на нови знания и развитието. Често казваме “хладен ум”.
- Квадрант IV. Тук основен елемент е въздухът, свързан с духовното, интуитивното и вечното. Неслучайно боговете са на небето.
С помощта на подобна опростена холистична матрица с четири квадранта могат да бъдат обяснени и разбрани голям брой по-сложни сфери на професионалния и личния живот.
Това на свой ред може да създаде нови системи с набор от принципи, правила или процедури, според които да се извършва определена дейност.
В поредица от няколко нови статии планирам да представя подобни холистични системи.
Четирите въпроса на холистичната матрица
Бих искал да споделя една последна идея относно холистичната матрица, която считам за интересна.
В Древна Гърция философът Сократ е използвал характерна техника за усвояване на знания и придобиване на мъдрост, като чрез въпроси се опитвал да достигне до прозрения. Задаването на въпроси и водене на дискусия по тях е познато днес като “Метод на Сократ”.
Защо въпросите са важни? Защото когато човек си задава въпроси, той се провокира да изследва своите собствени идеи и да стига до прозрения. Разбира се, човек би могъл да задава въпросите и на други хора – колеги, преки подчинени, ръководители, членове на семейство, приятели – и да води конструктивна дискусия с тях.
Ако отнесем Метода на Сократ към холистичната матрица с нейните характерни четири квадранта, то бихме открили, че са налице четири генерални въпроса, които възникват в почти всяка една сфера на живота:
- Какво?
- Кой?
- Как?
- Защо?
Представени в квадрантите на холистичната матрица, тези четири въпроса намират своето място ето така:

Нека дам един финален пример, този път от света на предприемачеството и бизнеса.
През последните години нашумя една концепция, озаглавена “Златен кръг”. Тя е изградена на невронаучна основа и е дело на Саймън Синек – популярен бизнес консултант и автор от САЩ.
Моделът “Златен кръг” представя всичко, което една компания прави чрез три концентрични кръга. Всеки от кръговете съдържа един ключов за самата организация въпрос – “Какво?”, “Как?” и “Защо?”.
Синек съветва мениджърите и собствениците на бизнес най-напред да имат отговор на въпроса “Защо?” правят това, което правят, след което да знаят “Как?” трябва да го правят и най-накрая – “Какво?” точно да правят, за да го постигнат. Очевидно е, че са налице прилики и сходства между модела “Златен Кръг” и четирите въпроса на холистичната матрица.
Считам, че въпросите “Какво?”, “Кой?”, “Как?” и “Защо?” могат и трябва да се използват за по-добро осъзнаване и разбиране на сложни философски, психологически, професионално-личностни и бизнес системи и проблеми.
В резюме
Холистична матрица е прост концептуален инструмент за разбиране на сложни системи, който се състои от четири квадранта, всеки от които представлява отделен, но взаимосвързан аспект на изследваната система.
Холистичната матрица е по-скоро абстрактна концепция, която не претендира за абсолютна прецизност и математическа точност. Въпреки това, като се фокусира върху връзките и взаимодействията между отделните си части, тя дава по-нюансирана и цялостна перспектива, която е от съществено значение за разбиране и справяне със сложни проблеми в различни области.
Прочети повече: Кратка история на философията.