През 2009г. по време на събитие от формата на TED, Даниъл Пинк прави една интересна и запомняща се беседа. Тя е посветена на изненадващи научни факти за природата на човешката мотивация и на разминаването между това, което науката знае за мотивацията и това, което бизнесът прави по отношение на мотивацията.
Презентацията на Дан Пинк се превръща в една от най-гледаните TED презентации. Пинк написва и страхотна книга, озаглавена “Drive” и издадена на български език като “Мотивацията. Изненадващата истина за това, което ни движи напред”. Книгата става бестселър на New York Times.
Във видеото по-горе можеш да проследиш аргументацията на Даниъл Пинк за мотивацията. Той не говори за това какво мисли и чувства за мотивацията, а се опира на авторитетни научни открития. С факти и доказателства Пинк оспорва адекватността на т.нар. “Мотивация 2.0″ (външните мотиватори) и поставя под сериозна въпросителна голяма част от мотивационните техники, които използват фирмите в наши дни, за да увеличават производителността и ангажираността на своите служители.
Сред основните идеи в презентацията на Даниъл Пинк спадат следните неща:
- Има разминаване между това, което знае науката и онова, което прави бизнесът по отношение на мотивацията.
- Традиционните поощрения, с които бизнесът е мотивирал служителите още от началото на XX век, продължават да работят в наши дни, но работят в изненадващо редки обстоятелства.
- Природата на съвременната работа се е променила много спрямо XX век. Днес голяма част от работните задачи изискват мислене с дясното полукълбо и изискват креативност. Методите на “тоягата и моркова”, присъщи за мотивацията от XX век, не само че не насърчават креативността, а често я унищожават.
- Тайната на доброто представяне и високите резултати на хората в работата им не се крие в поощренията и наказанията, а в незабележимия вътрешен подтик нещата да се правят заради самите тях. Става дума за неща, които формират вътрешната мотивация – възможността да работиш автономно, да изграждаш своето лично майсторство в професията, както и да се стремиш към някаква по-голяма, значима цел в работата си, отвъд ежедневните оперативни задачи.
С примери от различни проучвания Даниъл Пинк обосновава идеята, че ако фирмите се съобразят с това, което науката вече е открила за природата на човешката мотивация (особено в контекста на работата през XXI век) и ако се отърсят от закостенялата идея за мотивация чрез “моркови и тояги” (поощрения и наказания), те биха могли да подобрят резултатите си, както и евентуално да се справят с повечето от наболелите проблеми, изискващи креативност и съпричастие от възможно повече хора – мениджъри и служители.