Как говориш за своята фирма, когато си на среща с клиент или друг външен за организацията ти човек? Или пък как говориш с колегите си? Коя дума използваш обикновено – “те”, “ние” или “аз”?
За да е по-ясно какво те питам, ето няколко примера:
- “Съжалявам, но шефовете ми решиха да преустановят производството на този вид артикул и той повече не се предлага за продажба.” – “Те” вариант.
- “Съжалявам, но във фирмата решихме да преустановим производството на този вид артикул и той повече не се предлага за продажба.” – “Ние” вариант.
- “Съжалявам, но не мога да ви предложа за продажба този артикул, тъй като преустановихме производството му” - почти “Аз” вариант.
Преди време в една от фирмите, в които работех имах един колега. Той обичаше да използва често “Те” варианта, когато общуваше с хората. Например, когато трябваше да обясни на служителите в отдела си нещо, обикновено казваше “Ами така наредиха от горе, няма как!”, т.е., самият той не е искал да се взема някакво решение, но “от горе” го натиснали.
Същевременно обаче, когато беше носител на добра новина, я представяше като едва ли не своя лична заслуга – “Уредил съм ви на 5-ти да се работи само до 14,00ч. И да не забравите да почерпите, нали?”
Звучи ли ти познато?
В една статия на предприемача-милиардер Ричард Брансън, която четох преди време, той отбелязва следното:
Мениджърите и бизнес лидерите трябва да внимават за подобна тенденция (бел.ред.: да се използва “те” вместо “аз”).
Фирма, в която персоналът системно и прекомерно използва думата “те” е фирма с проблеми. Ако служителите не могат да се асоциират със своята фирма, като използват “ние”, това е знак, че хората по различните нива в йерархията не си говорят, и ако именно такава е практиката, обикновено ще са налице и други проблеми във фирмата, които влияят на всичко, от развойно-внедрителската дейност до обслужването на клиентите.
Слушайте за оплаквания на редовия персонал, като например “Те (мениджмънтът) са група идиоти, които никога не питат за мнение хора като нас” или “Ако просто ни бяха питали, щяхме да им кажем, че…”
Промяната на средата от “те” към “ние” е културно предизвикателство, което обикновено включва по-сериозно въвличане на хората и подобряване на вътрешната комуникация, от най-високия до най-ниския пост във фирмата.
Моят опит сочи, че средният мениджмънт е добро място, в което могат да се търсят източниците на проблема. Обратната връзка “отгоре” или “отдолу” често се спира в някой среден мениджър, който е жертва на синдрома “информацията е сила” (бел. ред.: т.е. мениджър, който не обича да разкрива каквато и да е било информация на хората около себе си).
Ричард Брансън е успял да улови, че лошите новини имат склонността да се представят от хората в трето лице множествено число (“те”), докато добрите новини е много по-вероятно да се представят в първо лице единствено число (“аз”). Примерът от по-горе с моя бивш колега е много сходен.
А ето още няколко примера, на които съм ставал свидетел:
- “Работата във фирмата не върви и причината е, че няма хора! Проблемът с персонала е много сериозен, хората просто нямат подходящите знания и умения!” – “Те” вариант. А може би и ти самата имаш някоя и друга треска за дялане, г-жо Велик Мениджър?
- “Хората ми не са мотивирани. Освен това и продуктите ни са прекалено скъпи, шефовете решиха да не свалят допълнително цените и това много затруднява продажбите!” – “Те” вариант, чут от мен на обучение по продажби, което водих преди време.
- “Ние нямаме иновации във фирмата. Не правим нищо, за да създадем свежи и интересни услуги, които клиентите да харесат!” – “Ние” вариант, чут от мен на фирмена среща.
Помисли кое от обръщенията доминира в твоята лична практика – “Те”, “Ние” или “Аз” и какви може да са причините. Начинът, по който хората изполлзват думите съвсем не е случаен и е показателен за отношението към работата и взаимоотношенията в колектива.
Снимка: Andreas Wieser, CC