Синята шапка програмира мисленето.
Синият цвят символизира небето и всеобхватното управление
Представете си пулт за управление. Управлява го човек, облечен в синьо, носещ синя шапка. Когато сложим синята шапка, вече не мислим за темата на дискусията. Вместо това мислим за мисленето, което е необходимо за разглеждането на тази тема. Освен за синьото небе и всеобхватното управление, синьото е и внушение за дистанцираност, хладнокръвие и поставяне на нещата под контрол.
Диригентът на един оркестър прави знак първо на цигулките, след това на духовите инструменти. Диригентът управлява оркестъра. Диригентът носи синя шапка. Синята шапка прави за мисленето това, което диригентът прави за оркестъра.
Когато носим синята шапка, ние казваме на другите, а така също и на себе си – коя от останалите пет шапки да си поставим. Именно мисленето на синята шапка ни казва кога да сменим шапките. Ако мисленето беше някаква официална процедура, то синята шапка е отговорникът за спазване на протокола.
Синята шапка е шапката, която програмира човешкото мислене. Когато сме със синя шапка можем да съставим план за хода на мислене, с подробности какво трябва да се направи и в каква последователност. Можем да използваме синята шапка и да даваме в определен момент конкретни указания за следващия ход. Различните балетни стъпки имат нужда от хореограф, който да ги подреди в определена последователност. Синята шапка се слага тогава, когато искаме да съставим хореографията на стъпките на нашето мислене.
Много често мисленето тръгва безинициативно и неориентирано – реагира просто на моментните дразнители. Някъде на втори план съществува усещане за цел, но тя не се формулира нито като задача, нито като подзадача. Предположения, преценки, критики, информация и чисти емоции са смесени в един мисловен коктейл.
Изглежда че трябва да се лутаме насам-натам докато някой от участниците не се препъне в някакъв вече отхвърлен подход, чрез който като че ли е възможно да се стигне да желания резултат. Това обаче е търсене наслуки из съществуващия опит, водено от силна критична настройка. В основата му лежи допускането, че нормално интелигентните хора разполагат с достатъчно информация, дефинират разумни действия и ще съумеят да изберат най-подходящия ход.
Предполага се, че мисленето ще тръгне от миналия опит и от съществуващите ограничения по такъв начин, че крайното решение ще еволюира от само себе си, след което вече ще бъде изчистено посредством критика. Този механизъм предполага, че участниците предварително имат предположенията, измежду които ще изберат окончателното решение. Обикновено мислещият се опитва бързо да оформи становище като спори. Той се наслаждава на традиционния си метод – така както е ставало училище. Ученикът е насърчаван да изложи тезата си в първите редове на съчинението, след което да подкрепи основната си теза. Ученикът използва мисленето си за обосновка, а не за изследване и проучване.
На нас ни е нужно структуриране на мисленето. Нападението, защитата, споренето, не са структура на мисленето. Нуждаем се от план за действие и мислещият има нужда от някаква структурирана организация на мисловната дейност.
Точно това прави синята шапка и синьото мислене.
Концентрирането на процеса на мислене е една от ключовите задачи на синята шапка
Разликата между този, който мисли добре и този, който не може да мисли добре, е в способността за концентрация. За какво конкретно трябва да се мисли? Не е достатъчно само да си наясно с общата цел на мисловния процес.
Примери:
- „Искаме да се концентрираме върху подготовката на набор от ответни действия в случай, че нашите конкуренти намалят цените.“
- „Нека се концентрираме върху това какво всеки от нас очаква от тази ваканция.“
- „Чадърът и рекламата. Искам творчески идеи за използването на обикновени чадъри за рекламна дейност.“
- „Как можем да накараме клиентите, които са останали доволни да препоръчат на свои познати да отседнат в хотела ни? Това е задачата, върху която трябва да се съсредоточим.“
- „В широкия смисъл трябва да се концентрираме върху това как новите пазарни сегменти да бъдат привлечени към нашите ресторанти за бързо хранене. А в по-тесен смисъл трябва да се съсредоточим върху привличането на възрастните хора да ползват ресторантите в по-ненатоварените часове на денонощието.“
Зоната на концентрация може да е по-широка или по-тясна. В една широка зона на концентрация може да има няколко по-тесни фокуса. Важното за една зона на концентрация е, че тя трябва да се формулира по точно определен начин. Синьото мислене се използва най-вече за дефиниране на зоната на концентрация. Синьото мислене следи и за всяко отклонение от тази зона. Така че времето, което изразходваме за мислене за самото мислене, не е изгубено време.
Как да се концентрираме?
Най-простият начин е като задаваме въпрос. Казват, че задаването на правилен въпрос е най-важната част от мисленето. Първият тип въпрос е въпрос-кукичка – мяташ кукичката със стръв, без да имаш предвид какво ще се закачи. Вторият вид въпрос е въпрос-изстрел – той е предназначен да провери нещо. Все едно прицелваш се, стреляш, улучваш или не улучваш. На него може да се отговаря с „да“ или с „не“.
Примери:
- „Въпросът не е толкова какво точно да направим, а кога да го направим. Графикът е жизненоважен. С оглед на това кои фактори трябва да вземем под внимание?“
- „Въпросът е дали клиентите наистина разбраха за данъчните облекчения, или тези облекчения послужиха само на дистрибуторите ни като допълнителна застраховка.“
Всеки проблем всъщност се изразява само с един специфичен въпрос: „Как да постигнем това?“ Формулирането на проблема е нещо важно, ако то не е направено точно, решението може да е неадекватно или по-сложно от необходимото. Дали това е истинският проблем? Защо искаме да решим този проблем? Какъв друг проблем се крие зад този?
Вместо да смятаме, че можем да намерим най-добрата формула на проблема , по-добре е да изхвърлим няколко алтернативни формулировки. Това също е част от мисленето на синята шапка.
Друга нейна поля е да постави конкретни задачи за мислене. Когато човек мисли сам, това е още по-важно.
Пример:
- „Да определим целта на тази среща. Какъв резултат бихме приели за успешен.“
- „Започнете с изброяване на точките, по които двете страни вече са постигнали съгласие.“
- „Избройте четири области във връзка с училищното образование, които се нуждаят от нови идеи.“
Синята шапка създава програма на мисленето по определен въпрос
Компютрите си имат софтуер, който им казва какво да правят във всеки момент. Без софтуер компютърът не може да работи. Една от функциите на синята шапка е да създава програма на мисленето по определен въпрос. Възможно е да имаме „твърди“ програмни структури, които могат да се прилагат за всяка ситуация. По-долу ще разгледам специфичен софтуер, който се създава с помощта на синьо мислене за всяка конкретна ситуация.
Както вече споменах в повечето случаи мисленето на шестте шапки се състои от моментни включвания в процеса на мислене. В определени моменти се подава искане за специфичен тип мислене, което се символизира чрез някоя от шестте мислещи шапки. Тук ще разгледам възможността за създаване на формална програма, която да определя поредица от стъпки.
Съществуват особени видове танц, при който танцьорите импровизират в момента, стремейки се да изразят общата тема на танца. Съществува обаче и класическият балет, в който всяка стъпка е точно определена от хореографията. Тук ме занимава точно тоз хореографски аспект на мисленето на синята шапка. Но не бих искал читателят да мисли, че шестте мислещи шапки винаги трябва да се използват по един-единствен начин.
Трябва отново да подчертая, че програмите на синята шапка могат да включват в себе си много повече страни на мисленето, отколкото шестте мислещи шапки.
Примери:
- „Би трябвало да започнем с анализирането на всички фактори, които трябва да бъдат взети под внимание при проектирането на тази гама детски облекла.“
- „Като начало трябва да очертаем областите на съгласие, областите на несъгласие и областите, които нямат пряка връзка с темата на този диспут.“
За различните ситуации програмите са различни. Програмата за решаване на проблем е различна от тази за проектиране на яхта. Програмата за водене на преговори няма да е същата както програмата за вземане на решение. Дори и само в сферата на вземане на решения, програмите се различават.
Мислещият със синя шапка създава, допълва или модифицира програмата така, че тя да съответства на ситуацията. Точно така прави и архитекта по вътрешна архитектура, когато оформя интериора на жилището като разполага специално изработените за това жилище мебели и интериорни елементи.
Ако темата е такава, че предизвиква у мислещите шапки силни чувства, то има смисъл на първо място в програмата да се предвиди червена шапка. По този начин се изваждат чувствата на открито. Без тази стъпка всеки участник би се опитал да използва да изрази чувствата си индиректно – например чрез черно мислене. След като чувствата излязат наяве, мислещият е по-освободен от тях. Възможно е дори да се почувства задължен да бъде обективен.
Следващата стъпка може да е бяло мислене, при което цялата информация, която има отношение към темата, се поставя на масата.
След това идва пред на мисленето на жълтата шапка, чрез което се изказват съществуващи предположения и предложения. Възможно е и взаимодействие между синята и жълтата шапка, като синьото и мислене задава въпроси и набелязва отделните аспекти на проблема. Бялото мислене пък може да изразява съществуващите подходи.
Примери:
- „Преди в такива ситуации правехме следното…“
- „Традиционните подходи са известни на всички ви. И все пак ще ги повторя.“
Мисленето на синята шапка може да формулира зони на концентрация, които се нуждаят от нови концепции. След това трябва да се направи опит за генериране на такива концепции, посредством мисленето на зелената шапка. Или пък да се отдели време на зелената шапка, за да може всеки да ползва нещо като творческа пауза.
В такъв момент едно кратковременно включване на синята шапка може да организира наличните предложения в списък. След това вече те могат да се разделят на различни категории: такива, които изискват по-нататъшна разработка и такива, чието съществуване просто трябва да се отбележи.
На този етап може да се организира сеанс на смесено бяло, жълто, зелено мислене. Това е фазата на конструктивното мислене. След това вече се прилага жълто мислене, за да се даде позитивна оценка на всяка алтернатива. Следва черното мислене за щателен преглед на алтернативите. След това идва ред на жълтото и зелено мислене, които се задействат въз основа на възраженията на черното мислене – грешките се коригират, слабостите се отстраняват, проблемите се решават.
Следва още един „черен“ критичен преглед, за да се посочат рисковете, опасностите и потенциалните недостатъци. След това може да има момент на синьо мислене за преглед на направеното, както и организиране на стратегия за изпълнение на окончателния маршрут. И отново се включва мисленето на червената шапка, за да могат мислещите да изразят настроения и чувства от наличните възможности за избор.
Сега вече идва ред на процедурата за избор – тя е смесица от жълто и черно мислене, насочено към онази алтернатива, която най-добре съответства на потребностите. И накрая идва ред на порция синьо мислене, което начертава стратегията, по която ще се мисли за практическо приложение.
Това може да изглежда твърде сложно като последователност от действия, но на практика всеки от типовете мислене се прелива плавно в следващия. По подобие на това как сменяме скоростите, когато шофираме. Имайте предвид, че програмата на синята шапка може да се определи предварително от този, който води дискусията, или пък да се състави чрез синьото мислене на всички участници.
Синята шапка: обобщение
Мислещият със синя шапка наблюдава протичащия процес на мислене. Той е хореографът, който режисира стъпките, но и критикът, който гледа какво се поучава. Мислещият със синя шапка не кара колата, а наблюдава как шофьорът прави това. Той отбелязва също така колко път е изминат.
Мислещият със синя шапка има правото да коментира това, което наблюдава.
Примери:
- „Хабим твърде много време в спорове по този въпрос. Нека просто да го отбележим като точка, по която съществуват разногласия.“
- „Като че ли твърде много ни вълнуват разходите по тази операция, а още не сме установили дали от нея ще има някаква полза. Смятам, че трябва първо да обсъдим именно това.“
Макар че говоря за мислещия със синя шапка като за един човек, винаги е възможно задачите на синята шапка да се изпълняват от всички членове на групата. Всъщност един мислещ със синя шапка, може да помоли останалите също д си сложат синя шапка и да изпълняват тази функция.
Освен да обобщава от време на време какво е постигнато до момента, синята шапка има за задача да формулира окончателните заключения и изводи.
Снимка: Cohen Van der Velde