Случвало ли ти се е да преминеш някакво обучение или онлайн курс и да продължиш да помниш цялата новопридобита информация месеци или години по-късно?
Вероятно не.
Обикновено ние забравяме с течение на времето. В тази връзка е известен психологически феномен, наречен “Крива на забравянето”, който показва колко бързо забравяме една информация, ако не полагаме грижи непрекъснато да си я припомняме.
Нека видим за какво по-точно става дума.
Крива на забравянето
Кривата на забравянето е откритие на Херман Ебингхаус (1850 – 1909) – германски психолог, един от основателите на експерименталната психология. Той е първият психолог, изследвал експериментално ученето и паметта.
През 1885 г. Ебингхаус прави публикация под заглавие “Über das Gedächtnis: Untersuchungen zur experimentellen Psychologie” (“За паметта: Изследвания по експериментална психология”), в която за първи път описва Кривата на забравянето.
Накратко, Кривата на забравянето е математическа формула, която описва скоростта на забравяне на една предварително научена информация. Представена е на диаграмата по-долу:
Кривата на забравянето първоначално се спуска стръмно надолу, т.е. познанието рязко спада (тъй като мозъкът забравя), след което остатъците от познанието постепенно се стабилизират и изравняват до определено ниво, което остава в паметта трайно и за по-дълъг период от време.
Когато провежда своите експерименти с паметта, Ебингхаус започва с наизустяване на списъци от думи и проверява колко от тях си спомня. За да избегне използването на асоциация, той създава 2300 “безсмислени срички”, всичките трибуквени и построени по стандартен модел “съгласна-гласна-съгласна”, например “ЗУК” или “КАС”.
Групирайки тези срички в списъци, той гледа всяка сричка за части от секундата и прави пауза от 15 секунди, преди да прегледа отново списъка. Това се повтаря отново и отново, докато успее да изрецитира правилно цялата серия с определена скорост. Опитва с различно дълги списъци и различни интервали, отбелязвайки скоростта на научаване и забравяне.
Ебингхаус установява, че запомня материал, в който има смисъл (например стихотворение) 10 пъти по-лесно, отколкото безсмислени списъци. Също така забелязва, че колкото повече се повтарят стимулите (безсмислените списъци), толкова по-малко време му е нужно, за да възпроизведе запаметената информация. Освен това, първите няколко повторения се оказват най-ефикасни за запомняне на списъка.
Когато анализира резултатите, Ебингхаус открива един неочакван феномен в способността на паметта да задържа информация. През първия час има много бърза загуба на спомен, последван от малко по-бавна така, че след девет часа приблизително 60% от наученото е забравено. След 24 часа загубите на памет достигат до около 70%.
Подобни цифри биха могли да са стряскащи за деловия свят, например, където много организации инвестират сериозни ресурси и средства в обучение на своите мениджъри и служители. Видно е, че еднократни обучения, които не са придружени от никакви последващи действия за припомняне и затвърждаване на научената информация, като цяло са загуба на време и пари.
Разбира се, ние хората сме различни и учим по различен начин, всеки със свой индивидуален стил на учене и способности за разбиране и запаметяване. Освен това, следва да се отчитат и много други фактори, сред които могат да се откроят ангажираността към процеса на учене и стреса.
И все пак, добрата новина е, че съществуват методи за подобряване на ученето и запаметяването, с цел да се минимизира негативния ефект на Кривата на забравянето.
Как да се учи по-добре?
За да се усвои ефективно един учебен материал и за да е възвращаемостта от едно обучение възможно по-висока, трябва да се вземат предвид няколко критично важни фактора.
Един такъв критичен фактор е време. Например, с цел да се избегне забравянето по време на учене, може да се използва т.нар. “микроучене”. Микроученето е идеално решение, тъй като представя нова информация на обучаващите се под формата на кратки обучителни формати – 2-5 минутни видео уроци, инфографики и игри, придружени от тест с 10-12 бързи въпроса. Подобни прийоми не изискват инвестиция на много време и могат да се прилагат с лекота.
Още един критично важен фактор е повторяемостта. За да се избегне забравянето е много полезно информацията да се повтаря периодично и начесто. Не е случайно, например, че в много образцови организации по света ежедневно се провежда инструктаж на персонала относно стандарти за работа или други важни теми, свързани с работното ежедневие. Подобни ежедневни обзори обезпечават непрекъснато припомняне на информацията, с което се увеличава и процента на нейното запомняне и разбиране.
Друг задължителен фактор за по-ефективно учене е контекстът, т.е. доколко това, което човек учи, е свързано с неговата реална практика и интереси. За да се подобри усещането, че информацията се учи в контекст и по максимално практичен начин, е полезно да се използват по-високите нива от т.нар. “Пирамида на учене”, а именно демонстрация, обсъждане в група, презентация пред група, правене или реална симулация/геймификация. По този начин се обезпечава по-висока ангажираност към процеса на учене.
Още един фактор, който следва да не се пропуска, е достъпността на учебните материали. Колкото по-лесно достъпни и удобни за ползване са материалите за учене (учебници, видео уроци, бланки, тестове и т.н.), толкова е по-висока вероятността обучаващите се да се възползват от тях. Ако учебните материали са трудно достъпни, това затруднява повторяемостта на иформацията и забравянето може да се увеличи.
И най-накрая, бих искал да откроя един финален фактор – културата за учене в организацията. Ако една организация провежда някакво обучение веднъж на няколко години, е наивно да говорим за каквато и да е култура за учене, тъй като служителите й толкова рядко са изложени на някаква форма на учене, че Кривата на забравяне бързо ще застигне и най-добрите сред тях. Но ако в организацията се провеждат непрекъснати обучителни събития, ако процъфтява стремеж за повишаване на компетентността и развитие на талантите и ако хората се насърчават да споделят информация и да я обсъждат помежду си, тогава разбирането и запаметяването на нова информация ще бъде далеч по-ефикасно.
За да се противодейства на Кривата на забравянето, всички тези фактори следва да се отчитат още във фазата на проектиране на едно обучение и определяне на учебни цели. В противен случай, ако просто се проведе някакво обучение, без да се мисли в перспектива за фактори като време, повтаряемост, контекст и т.н., Кривата на забравянето ще влезе в действие с всички нейни негативни последици.
В резюме
Крива на забравянето на Ебингхаус е емпирично проверена концепция, според която с течение на времето паметта ни започва да се изпразва от всяка нова информация, която сме усвоили.
За да не забравяме информация, е необходимо да си я припомняме регулярно, с което да поддържаме паметта в добра кондиция.
Кривата на забравянето има пряко отношение към усилията на организациите да провеждат обучения на своите служители. Разбира се, тя се отнася и до всякакви други форми на учене, например в училище или университет, както и при самоподготовка.
Прочети повече: Метод SQ3R за четене, разбиране и запомняне на Робинсън.