Честър Бърнард е американски бизнесмен, мениджър и автор на новаторски теории за организацията и управлението.
Бърнард става известен с идеите си, посветени на организацията, функциите на ръководителя и властта, с което оказва влияние върху развитието на теорията за управление.
Как преминава животът на Честър Бърнард? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Бърнард
Честър Бърнард е роден през 1886 г. в бедно фермерско семейство в щата Масачузетс, САЩ.
Въпреки, че родителите му изпитват сериозни материални затруднения, в семейството винаги остава време за сериозни разговори и четене.
Липсата на средства възпрепятства Бърнард да продължи образованието си в колеж. Тъй като е много музикален, той се препитава като акордьор на пиано, което му носи по 3 долара седмично. Междувременно печели стипендия за престижното училище Mount Hermon School, където записва и се подготвя за кандидатстване в университет.
През 1906 г. Честър Бърнард е приет със стипендия в икономическия факултет на Харвардския университет и се дипломира през 1909 г. Веднага след това получава предложение за работа в отдела по статистика на известната компания AT&T в Бостън. В този период Бърнард се жени.
Кариерата на Бърнард се развива бурно оттук нататък. Тъй като показва сериозни делови качества, с подкрепата на AT&T той става президент на компанията New Jersey Bell Telephone, която управлява в продължение на цели 22 години в периода 1927-1947 г.
Управлението на Честър Бърнард в New Jersey Bell Telephone съвпада с периода на Голямата депресия в САЩ и в онези години е истинско предизвикателство да се справяш успешно начело на компания. Бърнард съумява да стори това, като една от причините е, че подхожда изключително сериозно към въпросите, свързани с организационното управление.
По-конкретно, Бърнард не спира да чете книги за бизнес, управление и социология. Участва редовно в научните дискусии, организирани в Харвардския университет и общува с видни учени от известния Харвардски кръг “Парето” от ранга на Елтън Мейо, социолозите Джордс Хоманс и Толкът Парсънс, историка Крейн Бринтън, икономиста Йозеф Шумпетер и физиолога Лоурънс Хендерсън.
Контактът на Бърнард с всички тези експерти му дават възможност да изгради траен интерес към въпросите, свързани с взаимоотношенията между хората и организацията. Дискусиите с изследователи и теоретици му помагат да осъзнае редица процеси в управлението, които преди това само интуитивно усеща и практикува.
В периода на Голямата депресия Честър Бърнард е още и директор на Държавното управление по изплащане на помощи в щата Ню Джърси. В периода 1942-1945 г. ръководи благотворителната организация United Service Organizations. След излизане в пенсия продължава активна работа като президент на Фонда Рокфелер (1948-1952) и председател на Националния научен фонд (1952-1954).
Основните книги на Честър Бърнард са две – “The Functions of the Executive” (1938) и “Organization and Management” (1948).
Сдържаността на Бърнард по отношение на личния живот и добрите му отношения с други хора провокират огромно уважение към него. От друга страна, някои негови съвременници го определят като надменен, авторитарен и несъгласяващ се с чужди мнения.
Честър Бърнард почива през 1961 г.
Бърнард и организацията
Честър Бърнард възприема организацията като социална общност от хора, които работят в координация и сътрудничество, за да могат да постигнат цели, които иначе никога не биха успели да постигнат сами.
Честър Бърнард казва:
“Формалната организация е осъзната, съзнателна и целенасочена форма на сътрудничество между хората.”
Бърнард отбелязва, че в практиката организациите не живеят дълго. Той обяснява краткия живот на много организации с факта, че те не съумяват да изпълнят два ключови критерия – ефективност и ефикасност.
Бърнард дефинира ефективността на организацията като “способност да се постигат определени цели”. На свой ред, разбирането му за ефикасност на организацията е нетипично, като това е “степента, в която организацията е способна да удовлетвори потребностите на хората в нея”.
Или, Честър Бърнард заключава, че когато една организация успее да задоволи потребностите на хората, които работят в нея и същевременно с това постига своите организационни цели, сътрудничеството между членовете й ще продължи да съществува.
Разглеждайки организацията и хората в нея, Бърнард не се ограничава единствено до служителите. Той счита, че в границите на организацията влизат по-широк кръг лица, които оказват “поддръжка” на организацията – инвеститори, доставчици, клиенти и потребители.
Бърнард и трите функции на ръководителя
Като практикуващ мениджър от висш ранг, работата на ръководителя вълнува Честър Бърнард и неслучайно той посвещава своята книга “The Functions of the Executive” на тази тема.
На основа на своето виждане за природата на организацията, Бърнард определя какви са функциите на мениджмънта и в какво се изразява работата на ръководителите.
Според Бърнард, основните функции на мениджмънта са три:
- Определяне на цели – според условията на променящата се вътрешна и външна среда.
- Създаване на система на комуникации – във вертикална и хоризонтална посока, за да се поддържа координацията между служителите.
- Разработване на система от стимули за привличане и задържане на служителите – за да може организацията да реализира успешно поставените цели.
Бърнард и властта
Честър Бърнард формулира своя теория относно въпроса за властта в организацията.
Бърнард разглежда властта в контекста на комуникациите в организацията и счита, че тя се опирта на седем основни правила:
- Комуникационните канали трябва да са ясни.
- Всеки в организацията трябва да познава комуникационните канали.
- Всеки в организацията трябва да има достъп до формалните комуникационни канали.
- Линиите за комуникация трябва да са възможно по-кратки и директни.
- Хората, които играят ролята на комуникационен център, следва да притежават достатъчна компетентност.
- Линиите за комуникация не трябва да се прекъсват, когато организацията работи.
- Всяка комуникация трябва да бъде проверена.
За Бърнард, властта има два аспекта – субективен и обективен. Субективният аспект се изразява в това, че подчиненият следва да се съгласи да приема указания от своя ръководител. Обективният аспект представлява самите указания, с които подчиненият се съгласява.
Или, виждането на Бърнард относно властта на ръководителя е, че тя се определя не от този, който издава заповедите, а от онзи, който или ги приема, или ги отхвърля.
Кога един подчинен да изпълява някаква заповед? Това той би сторил, когато:
- Разбира смисъла на заповедта.
- Чувства, че заповедта не противоречи на личния му интерес.
- Чувства, че заповедта отговаря на интереса на организацията.
- Притежава физически и умствени способности, за да изпълни заповедта.
Следователно, от голяма важност е комуникацията, тъй като благодарение на нея една заповед може да бъде изпълнена или отхвърлена.
Честър Бърнард вярва, че мениджърите следва да печелят власт, като се отнасят към служителите си с уважение и компетентност. Подобно схващане е близко до идеите на Мери Паркър Фолет, но като цяло е необичайно за онези времена.
Бърнард и стимулите
Във връзка с темата за властта, Честър Бърнард създава своя теория и за стимулите за подчинените.
Бърнард смята, че има два начина да се стимулират служителите да сътрудничат в организацията – чрез материални стимули и убедителност. Той отдава по-голямо значение на убедителността.
Бърнард предлага четири общи и четири специфични групи стимули.
Специфичните стимули са:
- Пари и материални награди;
- Лични нематериални възможности за развитие;
- Желани физически работни условия;
- Идеални благодеяния, като например гордост от постигнато майсторство и др.
Общите стимули са:
- Привлекателност на работата – на основата на съвместимост с околните;
- Адаптиране на условията на труд към обичайните методи и нагласи за работа;
- Възможност за участие в по-големи проекти и задачи;
- Условия за комуникация с околните – личен комфорт в социалните отношения, изграждане на приятелски отношения и др.
В резюме
Идеите на Честър Бърнард за ролята на мениджмънта в организацията изпреварват времето, в което са създадени.
Бърнард е първият автор в областта на мениджмънта, който обръща внимание на ролята на висшето ръководство на голяма организация и поставя въпроса за какво реално съществува то.
Честър Бърнард не просто използва откритията на школите на научното управление, административното управление и човешките отношения, но и ги надгражда. Полезността в случая произтича и от факта, че освен теоретик, Бърнард е и практикуващ мениджър.
Прочети повече: Кратка история на мениджмънта.