Руми (Джалал ал-Дин Мухаммад Руми) е влиятелен ислямски философ и мистичен поет от Средновековието, останал в историята с трактовката си на суфизма и с идеите си за безкрайния поток на живота във Вселената.
Според Руми, човекът е свързващата брънка между минало и бъдеще в непрестанния процес на живот, смърт и прераждане – не като цикъл, а като напредване от една форма в друга, преминаващо през вечността. Според него целта на живота е да се стремим към духовно израстване и да разберем взаимоотношенията “божествено-човешко”, което става най-вече чрез емоциите, подсилвани от музиката, песента и танца.
Как преминава животът на Руми? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Руми
Руми е роден през 1207 г. в Балх, провинция в Персия, в семейството на популярен за времето си учен и мистик.
Бащата обучава Руми в традицията на ортодоксалния ислям и постепенно му предава всички свои натрупани знания. Когато монголското нашествие поставя в опасност региона, семейството напуска родния град и се отправя на пътешествие през Багдад, Мека, Медина и Дамаск. Навсякъде бащата е посрещан и почитан от свои последователи.
След дълги скитания по света, семейството се установява в Анадола, Турция, наричан тогава “Рум” – оттук и името “Руми”, с което по-късно синът Джалал ал-Дин Мухаммад става известен в мюсюлманския свят и извън него.
Едва навършил 18 години, по настояване на баща си, Руми се жени и година по-късно има син.
В Анадола Руми се запознава с персийските поети и суфисти Аттар и Шамс от Табриз. Те му повлияват и вдъхновяват до такава степен, че Руми решава да се посвети на суфизма и написва хиляди стихове персийска и арабска поезия. В онези години суфизмът – мистична и естетическа интерпретация на Корана, се радва на голяма популярност.
През 1244 г. Руми става шейх (майстор-учител) на суфистки орден и започва да учи последователите си на своето мистично-емоционално тълкувание на Корана и колко са важни музиката и танците в религиозната церемония. Оттам и идва прозвището му “Мевляна”, което значи водач, учител, господар на своите ученици.
На 40 години Руми достига върха на живота си и има всичко – пари, голям дом, богатство и слава. Радва се на многобройни последователи.
Руми умира през 1273 г.
След неговата смърт учениците му основават суфистки орден “Мевлеви”, известен със своите въртящи се дервиши, които изпълняват особен танц в церемонията “сема”. Танцът представя духовното пътуване на човека от невежество до съвършенство през любовта.
Руми и суфизмът
Суфизмът е мистична ислямска практика, с която мюсюлманите се стремят да се съединят с Бог и да открият истината за божествената любов и мъдрост.
Руми не е създател на суфизма, но е считан за един от великите суфисти. Като учител в суфистки орден, той вярва, че е посредник между Бог и човека. Той поставя по-силен акцент върху дхикр – ритуална молитва, отколкото на рационалния анализ на корана.
Като следва суфистични ритуали, Руми получава видения, които записва в поетична форма. Той счита, че това е неговата задача в живота – да предава откровенията си на другите.
Централна идея във философията на Руми е, че Вселената и всичко в нея е един безкраен поток на живота, в който Бог присъства вечно. Човекът, като част от Вселената, е част от този непрекъснат поток и Руми се стреми да обясни нашето място в него.
Според Руми, човекът е свързващата брънка между минало и бъдеще в непрестанния процес на живот, смърт и прераждане – не като цикъл, а като напредване от една форма в друга, преминаващо през вечността.
Смъртта и разпадът са неизбежни, но престане ли да съществува в една форма, всяко нещо се преражда в друга форма.
В тази връзка, Руми казва следното:
“Умрях като минерал и станах растение. Умрях като растение и възкръснах като животно. Умрях като животно и станах Човек.”
Руми счита, че не бива да се страхуваме от смъртта и да тъгуваме, когато загубим наш близък. Но за да си подсигурим израстването от една форма в друга, ние следва да се стремим към духовно израстване и да разберем взаимоотношенията “божествено-човешко”.
Руми смята, че това разбиране става най-вече чрез емоциите, отколкото чрез разума, като емоциите са подсилвани от музиката, песента и танца.
Мистичните елементи на идеите на Руми вдъхновяват суфизма и влияят на исляма като цяло. Те са основополагащи за преминаването на голяма част от Турция от православното християнство към исляма. След създаване на светската Република Турция, орденът Мевлеви е забранен и остава незаконен до 1954 г., когато получава правото да се проявява при определени случаи.
През XX век идеите на Руми стават много популярни и на Запад, най-вече, защото неговото послание е за обич между хората, което е в синхрон с движението “Ню ейдж”, зародило се през 60-те години на XX век.
Цитати от Руми
Руми е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:
- “Това, което търсиш, търси теб.”
- “Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма.”
- “Там, където има руини, има и надежда за съкровище.”
- “Тишината е езикът на Бога, всичко останало е лош превод.”
- “Всичко във вселената се намира вътре в теб. Искай от себе си.”
- “Душичке моя, каквото се отнасяше до вчерашния ден, си отиде с него. Днес трябва да се каже нещо ново.”
- “За да може един човек да стигне до дома си, то той трябва да напусне много временни обиталища.”
- “Човек, който говори не това, което чувства, се смята за ням, дори и да има сто езика.”
- “Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти.”
- “Който има по-голяма амбиция, той понася и по-тежка рана.”
- “Роден си с крила, защо предпочиташ да пропълзиш през живота?”
- “Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти. Отвори го.”
- “Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ.”
- “Бъди нащрек! Спри да изричаш “утре”. Много “утре” са идвали и са отминавали. Ако не внимаваш, времето за сеене ще изтече.”
- “Ако търсиш подслон за душата, значи си душа; ако дириш парче хляб, си хляб; ако търсиш капка вода, си вода; ако си по дирите на жестокостта, си тиранин; ако дириш любов, си влюбен. Ти си онова, което жадува душата ти.”
- “Видяхме толкова хора без дрехи на гърба си. Видяхме толкова дрехи без хора вътре в тях.”
- “Когато себичността дойде, Бог си отива.”
- “Малките герои побеждават своите врагове. Големите герои побеждават себе си.”
В резюме
Централна във философията на Руми е идеята, че Вселената и всичко в нея е безкраен поток на живота, в който Бог присъства вечно.
Според Руми човекът е свързващата брънка между минало и бъдеще в непрестанния процес на живот, смърт и прераждане. Престане ли да съществува в една форма, всяко нещо се преражда в друга форма.
Според него целта на живота е да се стремим към духовно израстване и да разберем взаимоотношенията “божествено-човешко”.
Прочети повече: Кратка история на философията.