Как трябва да се отнася мениджърът със своите подчинени?
Например, трябва ли да се държи с всички по един и същи начин, като им дава сходни задачи или равни възможности за израстване? Трябва ли да отдава предпочитание на едни служители пред други и да работи по-активно с онези, които са по-компетентни или на които се доверява повече?
Отговори на тези въпроси дава една лидерска теория, известна като “Теория за вертикалната диада”. Да я разгледаме.
Теория за вертикалната диада
Теорията за вертикалната диада е известна още като “Теория “Лидер-Последовател” или “Теория LMX” (Leader-Member Exchange) и е създадена от експертите по лидерство Дансеро, Грейн и Хага през 1975 г.
Теорията за вертикалната диада твърди, че лидерът трябва да установи близки работни взаимоотношения с всеки последовател поотделно.
За да постигне това, лидерът следва да следва процес от три етапа:
- Непознаване;
- Опознаване;
- Зряло партньорство.
Да разгледаме трите етапа от теорията за вертикалната диада малко по-подробно.
1. Непознаване
Етапът на непознаване е първият етап в теорията за вертикалната диада и започва в момента, в който нов сътрудник се присъедини към групата на ръководителя.
На този етап мениджърът се стреми да оцени каква е компетентността на служителя – неговите знания и умения.
Служителят извършва работата си на база на изискванията на своята длъжностна характеристика, а лидерът търси в него следи от потенциал.
2. Опознаване
Етапът на опознаване е вторият етап в теорията за вертикалната диада.
Ако забележи, че служителят притежава потенциал, ръководителят го кани да поеме допълнителна работа и отговорности. По този начин лидерът преценява дали сътрудникът наистина разполага с нужната компетентност, усърдие и лоялност, за да стане пълноценен член на вътрешната група от негови доверени служители.
Към края на този етап, мениджърът разпределя своите нови служители в една от две групи:
- Вътрешна група – в нея попадат сътрудниците, които са се доказали като лоялни, мотивирани и компетентни. В тази група са служителите, към които мениджърите изпитват най-силно доверие. Ръководителите започват да им отделят повече персонално време и внимание, възлагат им по-предизвикателни и интересни задачи и им предлагат разнообразни възможностни за обучение и развитие. Много често, хората във вътрешната група споделят общи личностни черти със своя ръководител, както и сходна работна етика.
- Външна група – в нея попадат сътрудниците, които не са оправдали доверието на мениджъра или са се доказали като немотивирани или некомпетентни. Хората в тази група получават по-безинтересните задачи, имат по-труден достъп до мениджъра и често не получават възможности за израстване и развитие.
Веднъж, когато хората са разпределени в тези две групи, на подсъзнателно ниво за лидера е много трудно да премести един служител от едната група в другата – например от външната във вътрешната.
3. Зряло партньорство
Етапът на зрялото партньорство е третият етап в теорията за вертикалната диада, по време на който се установяват рутинни взаимоотношения между лидера и последователите му.
Служителите, които са част от вътрешната група, работят усърдно, за да поддържат своите добри отношения с ръководителя. В трудовото си поведение те изявяват уважение, емпатия, търпение и настойчивост. Това кара лидерът да им отделя повече време, да им помага и да ги подкрепя, в резултат на което те изпълняват по-успешно своите роли в групата или организацията.
Служителите, които са част от външната група, започват да харесват все по-малко своя лидер. Тъй като е трудно да се смени първоначалното впечатление и е нелека задача да се премине от външната във вътрешната група на лидера, тези хора търсят шансове за кариерно развитие извън сферата на контрол на лидера – например в друг отдел или дори друга организация, където да започнат “начисто”.
Приложение на теорията за вертикалната диада
Теорията за вертикалната диада извежда на преден план идеята за лидерство, чрез което ръководителят да създаде силна и лоялна група от последователи.
Веднъж, когато даден служител попадне във вътрешната група на своя лидер, той започва да получава много повече шансове за професионално развитие, което поддържа отдадеността и лоялността му висока, докато в същото време са високи и продуктивността му, както и готовността му за ефективна екипна работа.
По този начин, с помощта на последователи от вътрешната група, ръководителят постига цели много по-бързо и с по-малко разногласия.
В същото време, важно е лидерът да не забравя напълно за хората във външната група. Добра практика е той периодично да прави преоценка на взаимоотношенията си с хората от външната група. Ако лидерът съумее да подобри отношенията си с някои от тях, това може да му се отплати под формата на по-висок морал и продуктивност.
Когато служителите осъзнаят предимствата от присъединяване към вътрешна група, мнозина ще пожелаят да са в нея. Важно е всички да получат равен шанс, но в нея трябва да попаднат само онези, които са демонстрирали чрез отношението си в работата, че са готови да навлязат в по-близки работни отношения.
В резюме
Теорията за вертикалната диада твърди, че лидерът трябва да установи близки работни взаимоотношения с всеки последовател поотделно.
За да постигне това, лидерът следва да следва процес от три етапа:
- Непознаване;
- Опознаване;
- Зряло партньорство.
Прочети повече: Модел за лидерски континуум на Таненбаум и Шмид.