Фирмите, които искат да се развиват на международната сцена, трябва да се справят с различни предизвикателства.
Едно от най-сериозните сред тях е свързано с промяна в гледната им точка към света, за да се адаптират към глобалните пазарни реалности. Това изисква стратегически подход за глобална експанзия.
В тази връзка, известен е т.нар. “Модел EPRG”, който очертава главните възможности за развитие на международен бизнес. Да го разгледаме.
Модел EPRG за международен бизнес
Моделът EPRG за международен бизнес е откритие на Хауърд Пърлмутър – професор по международен бизнес и пионер в разработването на глобални бизнес стратегии от САЩ.
Пърлмутър публикува модела си за първи път през 1969 г. в статия със заглавие “The Tortuous Evolution of Multinational Corporations”, а през 1973 г. го доразвива и обновява заедно със свои сътрудници.
Според Модела EPRG, има четири възможни гледни точки към развитието на международен бизнес:
- Етноцентризъм;
- Полицентризъм;
- Региоцентризъм;
- Геоцентризъм.
Тези четири възгледа отразяват отношението, което една организация може да има към своята международна дейност. Всеки от тях изисква различна стратегия за управление и има различни плюсове и минуси.
На четирите етапа от модела EPRG може да се гледа и като на етапи на организационна еволюция, тъй като колкото повече една компания разраства дейността си в международен план, толкова повече тя евоюлира и се променя от етноцентрична към геоцентрична. Това е така, тъй като според Пърлмутър геоцентризмът е най-отворената, гъвкава и културно настроена перспектива, поради което следва да бъде крайна цел на всяка глобална компания.
Моделът EPRG за международен бизнес на Пърлмутър е представен на диаграмата по-долу:
Да разгледаме малко по-подробно четирите възгледа по модела EPRG.
1. Етноцентризъм
Етноцентризмът е първият възможен възглед към международния бизнес по модела EPRG на Пърлмутър.
Етноцентричната фирма е фокусирана най-вече върху собствената си нация, от която произлиза и правилата и обичаите, свързани с нея. Подобна организация вярва, че ще успее в международна среда, ако пренесе и възпроизведе своите ценности, хора, процеси и умения в чуждестранния пазар (пазари), в които оперира.
Когато се осъществи международна експанзия в нов пазар, етноцентричната компания автоматично пренася в новата среда своите стандарти, правила за работа, методи и техники.
Това не е най-гъвкавият възможен подход и той трудно би могъл да доведе до някакви иновационни промени, но е начин да се стартира с международна дейност, особено, ако операциите на вътрешния пазар до този момент са били успешни.
2. Полицентризъм
Полицентризмът е вторият възможен възглед към международния бизнес по модела EPRG на Пърлмутър.
Полицентричната фирма не счита, че начинът на работа, който й е донесъл успехи на вътрешния пазар, е обезателно правилен в международна среда. Обикновено до това прозрение стигат мениджъри от етноцентрични компании, които се натъкват на сериозни трудности в работата на своите задгранични подразделения и търсят причините за това.
Полицентричната фирма оценява ценностите, обичаите и стила на работа на хората в задграничнатата държава. Ръководителите на подобна форма осъзнават, че има какво да научат и приложат от местните хора и че различни стратегии и техники за работа могат да се окажат ефективни от гледна точка на локалната култура.
Ето как, полицентричната компания възприема местната култура, смесвайки я със своята собствена.
3. Региоцентризъм
Региоцентризмът е третият възможен възглед към международния бизнес по модела EPRG на Пърлмутър.
Региоцентричната компания обикновено разкрива офиси в няколко различни региона на страната-домакин, в която развива своя международен бизнес. Тези региони понякога могат да се различават значително по ценностите, очакванията и стила на работа на хората в тях.
В резултат на това региоцентричната фирма вярва, че всеки отделен регионален офис трябва да възприеме свой индивидуален подход към
работа, който да отразява тези различия.
4. Геоцентризъм
Геоцентризмът е четвъртият възможен възглед към международния бизнес по модела EPRG на Пърлмутър.
За геоцентричната организация, няма значение кой си и откъде си – хората се назначават не според държавата или региона, от който произлизат, а според своите знания, умения, таланти и опит.
Съответно, на всеки задграничен офис или представителство не се гледа като на “сателит”, а като на ключова част от успеха на цялата организация. Бизнес процесите могат да варират значително в различните офиси по света, но изискванията към управление на качеството са постоянно високи в цялата организация.
Геоцентричната перспектива често е най-желана от организациите, развиващи се в международния бизнес, защото им позволява да се адаптира гъвкаво към местните условия и по този начин да се използват по-пълноценно местните възможности.
В резюме
Моделът EPRG на Пърлмутър очертава четири възможни гледни точки към развитието на международен бизнес:
- Етноцентризъм;
- Полицентризъм;
- Региоцентризъм;
- Геоцентризъм.
Бизнес ръководителите могат да използват този модел, за да определят коя е доминиращата гледна точка при тях, с което да изготвят и по-гъвкави и адекватни на ситуацията стратегии за международно бизнес развитие.
Прочети повече: 4 стратегии за международен бизнес на Бартлет и Гошал.