Какво работят ръководителите? Това е важен въпрос. Въпросът е важен за служителите, за да повярват в приноса на дейността, която ръководителят има. Но така също въпросът е важен и за самите ръководители, които искат да получат една по-точна картина как би изглеждал техният обичаен трудов ден.
Известни са два класически подхода за обяснения на дейността на ръководителите – функционален и ролеви.
Функционалният подход обяснява дейността на ръководителя по модела на Анри Файол за общите функции на управленския процес, а именно “планиране”, “организиране”, “ръководство”, “контрол”.
Ролевият подход е по-различнен, в известно отношение по-разбираем, по-достъпен и по-лесно прилаган в практиката. Негов автор е Хенри Минцбърг, а изследователският му труд, в който за първи споделя своята идея за ролеви подход към работата на ръководителите, е докторската му дисертация от 1968г.
Кой е Хенри Минцбърг?
Хенри Минцбърг е роден през 1939г. в Торонто, Канада. Доктор е по философия от 1968г. и професор по мениджмънт в университета в Макгил, Канада. Минцбърг е първият специалист по теория на мениджмънта, който е избран за член на Канадското кралско научно дружество. Известността му е свързана с критичното отношение към науката “Бизнес политика”, известна по-късно като “Бизнес стратегия”. Получавайки признанието на хилядите членове на Асоциациата за стратегически мениджмънт през 1988-1989г., Хенри Минцбърг е избран за нейн Председател. Двата пъти – през 1975г и 1989г., е удостояван с наградата на “McKinsey” за най-добра статия в “Harvard Business Review”.
Изследвайки с какво реално се занимават ръководителите на компании, Минцбърг стигнал до заключението, че функциите на управление показват много малко от това, което всъщност правят ръководителите. Той считал, че ролевият подход характеризира много по-конкретно и по-пълно спецификата в работата на ръководителя, както и онова, което може и се очаква да изпълни единствено той по силата на длъжността, която заема.
Трите основни групи мениджърски роли
След докторската дисертация, Хенри Мънцбърг написва една изключителна книга – “Природата на мениджърската работа” (“The Nature of Managerial Work”), в която описва 10 роли на ръководителите.
Групира ги в 3 групи:
- Междуличностни роли
- Информационни роли
- Роли по вземане на решения
Така ролевият подход се превръща (поне за тогавашното време) в радикална алтернатива и бързо замества традиционните идеи на функционалния подход.
Междуличностни роли на ръководителя
Поради своя официален авторитет и високопоставено положение в организацията, ръководителите осъществяват многобройни междуличностни контакти, особено с подчинени и колеги.
Минцбърг описва три междуличностни роли – “Лидер”, “Връзка” и “Фигурант”.
Роля на Лидер
Ролята на “Лидер” на ръководителя е свързана с използването на власт, координационни и мотивационни средства за насочване, координиране и мотивиране на подчинените.
Тази роля включва и контролна дейност за проверка на хода на изпълнение на поставените цели и задачи.
Роля на Връзка
Ролята на “Връзка” въвлича ръководителите извън областта, която ръководят. Става въпрос за контакти както вътре, така и извън организацията. Ръководителят създава и развива приятелски (неформални) отношения с индивиди и групи извън неговата сфера на непосредствена отговорност.
Например, един ръководител от средно равнище може да развие мрежа от контакти с други ръководители от това равнище в организацията, с по-ниско или по-високо стоящи ръководители от други сфери, с външни на организацията лица.
Роля на Фигурант
Всички управленски длъжности изискват задължения, които са символични или церемониални по своята същност и това именно е ролята “Фигурант”.
Така например, Управителят е този, който поднася приветствия на високо уважаван гост на фирмата. Ръководителят на отдела по маркетинг дава обяд на партньор от друга фирма. Ръководителят присъства на сватбата на свой подчинен.
Информационни роли на ръководителя
Всеки ръководител е централна фигура при получаване, класифициране и разпределение на информацията, свързана с областта, която ръководи. При изпълнение на междуличностните роли, ръководителят е ангажиран в редица взаимодействия, които пораждат събиране и разпространяване на информация.
Междуличностните контакти му помагат да събира и получава информация в ролята на “Наблюдател” и да я предава в ролята на “Разпространител” и “Говорител”.
Роля на Наблюдател
Ролята на “Наблюдател” включва събирането на информация от всички възможни източници (формални и неформални) на външната и вътрешна среда за промени, благоприятни възможности и проблеми, които могат да повлияят на ръководената от ръководителя дейност или на организацията като цяло.
Роля на Разпространител
Ролята на “Разпространител” включва осигуряване на важна и привилегирована информация на подчинени, които не могат да я получат от други източници.
В разговор по време на обяд с колеги от друга фирма например, ръководителят на фирмата научава, че доставчик на фирмата е на ръба на фалита. При завръщането си, ръководителят веднага информира Ръководител Маркетинг, който от своя страна инструктира търговския отдел за спешно осигуряване на суровини в случай на нужда от други доставчици.
Говорител
В ролята на “Говорител” ръководителят представлява звеното си пред други хора както вътре в организацията, така и извън нея чрез представяне на необходимата информация по различни въпроси.
Роли при вземане на решения на ръководителя
При вземане на решения ръководителите се изявяват в четири роли: “Предприемач”, “Разпоредител”, “Разпределител на ресурси”, “Посредник”.
Предприемач
В ролята на “Предприемач” ръководителят е инициатор на контролируема промяна. Той идентифицира възможностите и заплахите, извършва промени. Ефективният ръководител непрекесънато търси нови идеи и методи с цел подобряване на работата.
Промяната може да касае задълженията и отговорностите на подченинените, нови продукти, програмни цели. Може да се говори за предприемчивост на ръководителя, която се изразява в активно търсене на възможности и премерен риск, стремейки се към изменение и усъвършенстване.
Разпоредител
В ролята на “Разпоредител” ръководителят се опитва да разрешава и взема решения по междуличностни конфликти, проблеми с други организации или каквито и да е други заплахи за нормалното функциониране на управлението.
Непосредствената цел на тази роля е създаване на стабилност.
Разпределител на ресурси
В ролята на “Разпределител на ресурси” ръководителят решава кой, какви ресурси ще получи (човешки, парични, материални) и контролира решенията, относно разпределението на ресурсите. Ресурсите обикновено не достигат, за да бъдат задоволени всички нужди, поради което ръководителят решава как ще бъдат разпределени те в съотвествие с поставените цели.
Посредник
В ролята “Посредник” ръководителят прави опит и взема решения като посредник в преговори с други звена и организации, за да постигне по-изгодни за звеното или организацията резултати – сключване на договори с доставчици и клиенти, постигане на споразумения с вътрешни и външни на организацията партньори и др.
В заключение
Ролите, които Хенри Минцбърг формулира, обхващат основна част от работата на ръководителите, но вероятно не могат да обхванат в пълни детайли ежедневието на ръководителите.
Има ръководители, които изпълняват редица задачи, наред със своите служители, в което няма нищо лошо. Но все пак ръководителят е ръководител, затова и поведението му следва да се придържа към 10-те роли. Тяхната природа е управленска, отразява характера на управленския труд.
Същевременно ролите на Минцбърг показват важни управленски умения на ръководителите. Например, умения да поставят цели, да създават взаимни връзки с равни по ранг, да водят преговори, да мотивират подчинените, да разрешават конфликти, да създават информационни мрежи, да разпространяват информация, да вземат решения в условията на неопределеност, да разпределят ресурси.
Накратко, на въпроса “Какво работят ръководителите?” можеш да си отговориш точно и конкретно, като използваш десетте мениджърски роли на Хенри Минцбърг.