Clik here to view.
Image may be NSFW.
Clik here to view.
По-долу следва откъс от книгата „Иноваторите: Гениите, които изобретиха цифровото бъдеще“, написана от Уолтър Айзъксън и посветена на хората, положили основите на дигиталната епоха. Ада Лъвлейс – дъщеря на поета Байрон, е една от тях.
Поетичната наука
През май 1833г., когато е на седемнадесет, Ада Байрон е сред девойките, представени пред британския кралски двор. Членовете на семейството й се тревожат как ще се представи, като имат предвид опакия й и независим характер, но в крайна сметка тя успява да се държи, по думите на майка й, „поносимо“.
Като единствено законно дете на поета лорд Байрон, Ада е наследила бурния романтичен дух на баща си – черта, която майка й се опитва да неутрализира, като я праща на уроци по математика. Тази комбинация поражда у Ада любов към това, което тя нарича „поетична наука“, свързваща бунтарската й натура с увлечението по числата. За мнозина, включително за баща й, изтънчената чувствителност на романтизма влиза в противоречие с техническото въодушевление на индустриалната революция. Но Ада няма проблем с пресичането на тези два периода от човешкото развитие.
Затова не е изненадващо, че дебютът й в Кралския двор, въпреки тържествения повод, й прави далеч по-слабо впечатление, отколкото посещението й няколко седмици по-късно на друго бляскаво събитие за лондонския културен сезон, на което са запознава с Чарлз Бабидж – четиридесет и една годишен вдовец, светило в науката и математиката, утвърдил се като капацитет в лондонското общество.
Вълнуващите седмични приеми на Бабидж, с до триста гости, събират на едно място лордове с фракове и дами с брокатени рокли с писатели, индустриалци, поети, актьори, държавници, изследователи, ботаници и други „учени“ – дума наскоро измислена от приятелите на Бабидж. Канейки учени в този екзалтиран свят, по думите на един изтъкнат геолог, Бабидж „успешно утвърждаваше науката на полагащото й се място в обществото.“
Приемите включват танци, четения, игри и лекции, подкрепяни от разнообразни ястия с морски деликатеси, меса, птици, екзотични напитки и замразени десерти. Дамите представят табло вивиан („живи картини“) като обличат театрални костюми, за да пресъздадат известни картини. Астрономи монтират телескопи, изобретатели показват електромагнитни приспособления, а Бабидж дава на гостите да поиграят с механичните му кукли.
Гвоздеят на програмата (и един от многото мотиви на Бабидж да организира тези приеми) е демонстрацията на моделна част на от неговата диференциална машина – гигантски апарат за смятане, който той майстори в огнеустойчива сграда до дома си. Бабидж показва модела с голям драматизъм, кара го да изчислява поредица от числа, като върти ръчката му и точно когато зрителите започнат да се отегчават, показва как процеса може внезапно да се промени въз основа на инструкции, предварително кодирани в машината. Онези от гостите, които проявяват голям интерес, биват поканени в бившата конюшня от другата страна на двора, където се строяла истинската машина.
Диференциалната машина на Бабидж, която е в състояние да решава полиномни уравнения, прави впечатление на хората по различни причини. Херцог Уелингтън отбелязва, че би могла да бъде полезна при анализиране на променливи, с които командването може да се сблъска при сражение. Майката на Ада, лейди Байрон я нарича „мислеща машина“. Що се отнася до Ада, която по-късно ще изтъкне, че машините никога няма да са способни истински да мислят, един приятел, придружаващ ги на въпросната демонстрация, съобщава:
„Мис Байрон въпреки младата си възраст, схвана механизма на действие и видя великата красота на изобретението.“
Любовта на Ада както към поезията, така и към математиката, й позволява да забележи красотата на изчислителната машина. Тя е представител на ерата на романтичната наука, която се характеризира с лиричен ентусиазъм за изобретения и открития.
„Това е период, който донася творческа напрегнатост и въодушевление в научната работа – както пише Ричард Холмс в „Епоха на чудесата“. Негова движеща сила бе общият идеал за всеотдайно, дори неблагоразумно лично посвещаване на откривателството.“
Накратко, било е време, много напомнящо на нашето. Успехите на индустриалната революция, сред които парната машина, механичният стан ш телеграфът, преобразяват ХІХ век почти по същия начин, по който откритията на цифровата революция – компютрите, микрочиповете и интернет – преобразиха нашия.
В основата и на двете революции стоят иноватори, съчетаващи въображение и ентусиазъм с удивителни технологии, комбинация, която създава поетичната наука на Ада и това, което поетът от ХХ век Ричард Бротиган нарича „машини на Божията любов“.
Лорд Байрон
Ада наследява поетичния и непокорен темперамент от баща си, но не той е източникът на любовта й към машините. Нещо повече, той е привърженик на лудите, обявили се срещу машините. В първата си реч пред Камарата на лордовете през февруари 1812г., когато е на 24 години, той защитава последователите на Нед Лъд, които вдигат бунтове срещу механичните станове. Със сарказъм и презрение Байрон осмива фабрикантите от Нотингам, които настояват за закон, който да обяви унищожаването на автоматизираните станове за престъпление, наказуемо със смърт.
Две седмици по-късно Байрон публикува първите две песни от поемата „Странствуванията на Чайлд Харолд“ – поетичен разказ за скитането си из Португалия, Малта, Гърция. Красив, съблазнителен, объркан, мрачен и сексуално разкрепостен, Байрон живее като истински Байронов герой, докато създава този архетип. Превръща се в обект на възхищение на лондонското литературно общество и е канен на по три приема всеки ден.
По време на един пищен прием забелязва млада, сдържана жена – това е деветнадесет годишната Анабела Милбанк, чието семейство е богато и именито. Байрон решава, че от нея би станало подходяща съпруга. С Анабела се женят през януари 1815г.
Анабела има математическо образование, нещо, което забавлява лорд Байрон и в периода на ухажване, той се шегува с презрението си към точността на числата. По-рано й измисля галения прякор „Принцесата на паралепипедите“, но когато отношенията им охладняват, той рафинира тази математическа метафора:
„Ние сме две успоредни прави, които продължават една до друга в безкрайността, но никога няма да пресекат.“
Раждането на дъщеря им Ада на 10 декември 1815г. не спасява брака им. След като се убеждава в развратността на съпруга си, лейди Байрон избягва при родителите си заедно с бебето. Ада повече никога не вижда баща си. Лорд Байрон умира през 1824г. преди битката в Месалонги (Гърция), където се бие на страната на гърците за независимостта на Гърция от Османската империя.
Ада
Лейди Байрон иска да е сигурна, че Ада няма да стане като баща си и подлага момичето на стриктно математическо образование, сякаш това е противоотрова на поетичното въображение. Въпреки това Ада развива някои от склонностите на баща си. Още в юношеска възраст има връзка с един от частните си учители и когато са разкрити, а той – прогонен, се опитва да избяга от къщи, за да бъде с него. Освен това има рязко променящи се настроения, които я тласкат от чувство на величие към отчаяние и страда от различни заболевания – както физически, така и психически.
Ада възприема убежденията на майка си, че вглъбяването в математиката може да укроти байроновските й наклонности. Под впечатление на диференциалната машина на Бабидж взема самостоятелно решение – едва осемнадесет годишна – да започне нов цикъл от уроци. Изучава евклидова геометрия, тригонометрия и алгебра.
Интересът й към техниката се разпалва, когато майка й я завежда на екскурзия в индустриалния район на Великобритания, за да види новите фабрики и машини. Ада остава много впечатлена от автоматичния стан, който използва перфокарти, определящи десена на плата. Начертава си схема на процеса, който машината следва. Възприема машините романтично и вижда връзка с онова, което ние в наши дни наричаме „компютри“.
Интересът на Ада към приложната наука е стимулиран още повече от срещата й с изтъкнатата британска математичка Мери Самървил. Тя става приятелка, учителка, вдъхновителка и наставник на Ада.
Ада се омъжва за Уилям Кинг – утвърден в обществото, финансово стабилен, скромен и интелигентен мъж, мълчалив, колкото Ада е импулсивна. Подобно на нея той се занимава с наука, но с по-практически и по-малко поетически акцент. Основните му интереси са сеитбообръщението и нововъведенията в размножаването на селскостопански животни. По-късно Уилям става граф Лъвлейс, а Ада – графиня.
Ада Лъвлейс никога не е била велика математичка, но е била усърдна ученичка, способна да разбере повечето от основните понятия на висшата математика. Артистичната й емоционалност й помага да разбира изменчивите криви и траектории, описани в уравненията. По същия начин при геометрията тя търси визуалното представяне на задачите, например как при пресичането на кръгове със сфера, тя се разделя на различни фигури.
Способността й да оценява красотата на математиката е дарба, каквато много хора нямат, включително такива, които се смятат за интелектуалци. Тя съзнава, че математиката е прекрасен език, който описва хармонията във Вселената и понякога може да бъде поетичен. Въпреки усилията на майка си, Ада остава достойна дъщеря на баща си, с поетична чувствителност, позволяваща да вижда във всяко упражнение щрих от великолепната картина на природата, точно както успява да си представи „тъмното като вино море“, или жена, „вървяща в красотата като нощта“.
Влечението й към математиката се задълбочава и става духовно. Тя казва:
„Математиката съставлява езика, чрез който можем да изразим адекватно великите факти от природния свят и ни помага да опишем промените на взаимосвързаност. Тя е инструмент, чрез който слабият човешкият ум най-пълно може да разчете делото на Създателя си.“
Тази способност за прилагане на въображение към науката е характерна както за индустриалната, така и за компютърната революция, за която Ада ще се превърне в нещо като светица закрилница.
„Бележките“ на лейди Лъвлейс
Чарлз Бабидж и Ада Лъвлейс си сътрудничат по повод на диференциалната машина на Бабидж. Той й отдава заслуженото признание. „Бележките“ са всъщност ръкописа на Ада Лъвлейс.
В „Бележките“ Ада разглежда четири концепции, които ще добият историческо значение един век по-късен, когато се ражда самият компютър.
Първата концепция на Ада е за машината с общо предназначение, която би могла да изпълнява не само едно предварително зададено действие, а може да се програмира и препрограмира неограничен и променлив набор от задачи. С други думи тя си е представяла съвременния компютър.
Като изтъква разликата между първоначалната диференциална машина на Бабидж и предложената от него нова аналитична машина, Ада обяснява, че аналитичната машина не е просто предназначена да табулира резултатите от една определена функция и никоя друга, а да решава и табулира коя да е функция.
Ада вдъхва живот на тази концепция с помощта на поетични изразни средства: „Аналитичната машина тъче алгебрични десени точно както жакардовия стан тъче цветя и листа“ – пише тя. Чарлз Бабидж прочита това и остава възхитен.
Втората забележителна концепция на Ада възниква от описанието на тази машина за общо предназначение. Черпейки от разширението на алгебрата в областта на формалната логика, предложено от Де Морган, Ада забелязва, че машина като аналитичната, би могла да забелязва, съхранява, манипулира, обработва и реагира на всичко, което може да се изрази със символи: думи, логика, музика и всичко друго, представено в символен вид. За да обясни тази идея, Ада внимателно постулира какво е изчислителна операция.
Идеята ще се превърне в основополагаща концепция на цифровата епоха: всеки вид съдържание, данни или информация – музика, текст, картина, числа, символи, звуци, видео – могат да се представят в цифров вид и да се обработват от машини. Ада прави концептуален скок от обикновените сметачни машини към тези, които ние днес наричаме компютри.
Третата концепция на Ада предвижда стъпка по стъпка това, което сега наричаме компютърни алгоритми. Примерът, който използва е програма за изчисляване на числата на Бернули, изключително сложна е крайна редица, която в различни форми играе важна роля в теарията на числата.
За да демонстрира как аналитичната машина може да генерира числа на Бернули, Ада описва последователност от операции, след което прави графика, която показва как всяка от тях може да се закодира в машината. Този процес спомага за създаването на концепцията за подпрограма на определена задача.
Именно благодарение на тази графика, съпътстваща сложния процес на генериране на числа Бернули, Ада получава от почитателите си званието „първият компютърен програмист в света“.
Има още една значима концепция, която Ада развива в „Бележките“ си. Тя повдига най-увлекателната и до наши дни метафизична тема, свързана с компютрите – могат ли машините да мислят?
Ада счита, че не могат. Машината на Бабидж би могла да изпълнява команди, но не е в състояние да ражда собствени идеи и намерения.
„Аналитичната машина – пише тя в „Бележките“ няма претенции да създава нищо. Способна е да извърши всичко, което знаем как да й наредим, но не е в състояние да предвижда никакви аналитични отношения или истини.“
Приносът на Графиня Лъвлейс е дълбок и вдъхновяващ. Повече от Чарлз Бабидж и от когото и да било другиго от нейното време, тя е била способна да предвиди едно бъдеще, в което машините ще станат партньори в човешкото въображение, за да тъкат заедно гоблени, красиви като излизащи от жакардовия стан. Нейната способност да оцени поетичната наука й позволява да възпее една концепция за изчислителната машина, която е пренебрегната от научните авторитети по нейното време и да предвиди как такова устройство може да се приложи върху някакъв вид информация. Така Ада, графиня Лъвлейс помага да се посеят семенцата на една цифрова епоха, която разцъфна сто години по-късно.
За книгата
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Още в увода на „Иноваторите“ авторът Уолтър Айзъксън уточнява, че това не е биографична книга, макар, че в нея има много интересни акценти от творческите биографии на иноваторите.
Той пише:
„Повечето ноновъведения в цифровата епоха са направени в екип. В този процес са участвали голям брой забележителни личности, някои от тях изключително находчиви и дори неколцина истински гении. Това е историята на тези пионери, хакери, изобретатели и предприемачи – кои са те, как са работели умовете им, кое ги е направило толкова креативни. Освен това е разказ как са си сътрудничили и защо способността им да работят в екип ги е направила още по-креативни.“
Image may be NSFW.Clik here to view.