По-долу следва откъс от книгата на Ричард Бандлър, Алесио Роберти и Оуен Фицпатрик „Едно уникално въведение в НЛП. Как да изградите успешен живот“. Авторите представят учението на Ричард Бандлър за НЛП (невролингвистично програмиране) чрез историята на един мъж на име Джо, който е участник в семинар на д-р Бандлър. В книгата Джо споделя това, което му се случва в личния и професионалния му живот, след като използва практиките на д-р Бандлър.
Преди семинара
Джо прибра телефона в джоба си, дълбоко пое въздух и се успокои. Току що се бе скарал с приятелката си и определено не беше в добро настроение. И все пак знаеше, че е много важно да извлече максимална полза от деня. Влезе в лобито на хотела и веднага забеляза познатата физиономия сред асистентите, които се занимаваха с регистрацията.
Джо се усмихна. Това, че видя Алън го развесели.
– Джо – извика Алън. Много се радвам да те видя отново.
– Аз също – отвърна Джо. Да, наистина очаквах с нетърпение днешния ден. Най-сетне реших да разбера повече за това НЛП.
НЛП означаваше „невролингвистично програмиране“. Той беше виждал много книги на тази тема. Джо имаше представа колко е популярно. Беше разбрал, че това е отношение и методология, които позволяват на хората да мислят и общуват по-ефективно, а той се нуждаеше и от двете. Допреди година се бе примирил с мисълта, че просто си е такъв и животът му е такъв и нищо не може да се направи. Но после разбра, че нещата могат да се променят и сега наистина искаше да работи върху себе си и да направи някои подобрения.
– Само да те информирам какво предстои – поде Алън. Вече си виждал Ричард Бандлър в действие. Днес ще научиш повече и за самата област на НЛП.
Алън говореше за д-р Ричард Бандлър, съоснователя на НЛП. Джо беше срещнал Ричард на един курс преди година. По онова време беше самотен и депресиран. За да му помогне, сестра му Мария му беше дала брошура за тридневен курс, озаглавен: „Изберете свободата“, който включваше уъркшоп с д-р Бандлър. Там се запозна с Алън, който беше асистент на курса.
Сега Алън каза:
– Както винаги аз ще съм наоколо, за да помагам с каквото мога.
– Чудесно – отвърна Джо. Много благодаря.
За трите дни на предишния курс Джо постепенно бе осъзнал, че е възможно да промениш нещата, дори когато предизвикателствата изглеждат непреодолими. Сега изгаряше от нетърпение да научи повече.
– Е, какви са акцентите днес?
– Ще усвоите няколко невероятни стратегии как да подхождате към емоционални състояния, как да станете по-добри в комуникацията си с други хора и да подобрите различни сфери на живота си. Може би най-добрият начин да се опише това е, че разликата е важна. Така може да се изгради успешен живот.
Точно в този момент Джо искаше да успее. Беше изправен пред два важни проблема, въпреки че след първия курс при д-р Бандлър нещата при него се бяха попроменили. Сега имаше хубава работа и хубава връзка с момиче, по което беше луд. Имаше всичко, за което можеше да се мечтае. Но това означаваше, че има много време за губене. Всъщност сега се чувстваше по-притеснен отколкото преди 12 месеца, когато животът му не беше нищо особено. Сега знаеше, че трябва да направи нещо и то скоро, ако иска да задържи нещата, които имат значение за него.
Алън го дръпна встрани.
– Е, как я караш? Как е красивата ти приятелка?
– Добре е. Тоест, разбираме се чудесно… но предполагам няма, че няма идеални неща. Просто сега обмисляме да заживеем заедно.
– Да заживеете заедно? Леле! Това е прекрасна новина, Джо. Очаквам покана за големия ден!
– По-полека, Алън. Бракът е съвсем друго нещо! Макар че е супер.
Джо замълча. Знаеше, че не звучи убедително.
– По всичко личи, че вече се опознаваме много добре и имаме някои различия. Така че трябва да свикнем с това.
– Джо – каза сериозно Алън – ако мислиш, че тя е избраницата, трябва да се постараеш да я задържиш. Цял живот ще съжаляваш, ако не го направиш.
Когато Джо вдигна поглед, забеляза някакво напрежение в очите на Алън. Защо беше всичко това? Знаеше, че Алън е прав, но се чувстваше зле, дори когато говореше за връзката си. Реши да смени темата.
– В работата е много по-добре – каза уверено той. Повишиха ме, доволен съм от това. Макар че – той продължи да говори по-бавно – установих, че понякога ми е трудно с новата позиция. Сега трябва много повече да общувам с клиенти, но не мисля, че много ме бива с хората.
Джо внезапно осъзна, че Алън го изучава и това го смути.
– Както и да е, от моята уста звучи по-зле, отколкото е всъщност. Просто си мисля, че има някои неща, за които НЛП би могло да ми помогне.
Той се усмихна свенливо.
– Просто запомни – каза Алън с усмивка. Няма такова нещо като експерт по хората. Би могло да ти е от полза да се научиш да се чувстваш по-добре сред хора и да станеш по-добър в общуването с тях.
Джо кимна.
– Семинарът би следвало да ти помогне – рече обнадеждаващо Алън. Това, вече си регистриран, Джо. Успех!
– Благодаря!
Началото на семинара по НЛП
Докато Ричард Бандлър вървеше към сцената, Джо го гледаше с любопитство. Беше чувал, че високопоставени ръководители, олимпийски спортисти и дори президенти на държави са се възползвали от НЛП, но все още не беше сигурен за какво става дума. Много искаше да разбере правилно и тъй като д-р Бандлър беше един от съоснователите на НЛП от началото на 70-те години на ХХ век и този семинар сякаш беше перфектното място за начало. Джо отвори дневника си, тъкмо когато д-р Бандлър започна да говори:
– Позволете ми да започна като ви разкажа цялата история. В началото всичко беше просто една щастлива случайност. Моето образование е главно в областта на математиката и логиката. По време на обучението ми в колежа, живях в къщата на един психиатър. Там беше пълно с книги. Тъй като съм жаден читател, започнах да чета и чаках да стигна до мястото, където се казва какво може да се направи, за да се помогне на пациента.
За съжаление единствената книга, в която се казваше как да постъпиш, беше тази, в която се обясняваше как се предписват лекарства. Ако хората са депресирани, лекарят можеше да им предпише антидепресанти. Само че хората, които вземаха антидепресанти, продължаваха да бъдат депресирани. Няма голяма полза като вземаш лекарството и си казваш: „Животът ми продължава да бъде напълно объркан“.
Тъй като съм практичен човек, не можех да повярвам, че е така, затова започнах да проучвам по-задълбочено.
И така, ако има нещо, което ме е водило през годините, то е желанието да откривам лесни начини, за да върша трудни неща. Това проучване ме срещна с някои наистина удивителни хора. Днес ще ви разкажа за част от тях и за нещата, които съм научил от тях.
В началото просто излизах и изследвах начина, по който се държат хората: бях убеден, че трябва да има по-добър начин да се организира информацията за това как постъпват хората. Когато срещах шизофреници си мислех, че много приличат на съседите ми. Те възприемаха света по различен начин от останалите. Техните модели или карти не съответстваха на моделите (картите), на опита на другите хора.
Основата на НЛП е, че мисловната карта не е „територията“
Това ще рече, че вашето разбиране за света се базира на начина, по който го изобразявате, тоест то се основава на вашата лична карта, а не върху самия свят.
Джо имаше чувството, че това е важно, затова го записа внимателно, а в това време Ричард Бандлър продължи да говори:
– За да разберем света, ние го начертаваме в главите си. Но за да съставим карта, първо трябва да изтрием част от информацията. На картата на града, вие не изобразявате колите, не виждате как изглеждат покривите. Този процес е полезен – да изтриете нещо важно, например жилищен блок, а после да се опитате да минете през него, защото картата ви показва, че там няма нищо.
На колко от вас се е случвало да вървите по позната улица и изведнъж да забележете нещо, което прилича на нов магазин. Влизате вътре, питате кога са го отворили и разбирате, че магазинът си стои там от цели пет години!
Аудиторията кимна. Джо си спомни, че и него това му се е случвало често пъти. Ричард Бандлър продължаваше да говори.
– Освен това, когато правите карта – продължаваше речта си д-р Бандлър – вие генерализирате. На картата всички пътища са изобразени по един и същи начин, независимо как изглеждат и когато видите фигура в синьо, вие очаквате да е езеро или океан.
Генерализацията е част от процеса на учене. Ако си играете с огъня, ще се изгорите и така ще се научавате да не докосвате неща, които са прекалено горещи. Но когато имате партньор, който ви изневерява и решите, че всички мъже са негодници, то това е супер генерализация. Не самият процес на генерализиране е лош, лошо е това кога и как го използвате.
И последно, вие използвате част от информацията. Обикновено картата на града е по-малка от самия град, нали? И е плоска, напечатана е върху лист хартия. В живота вие изопачавате информацията всеки път, когато преувеличавате нещата, без значение дали ги правите по-големи или по-малки отколкото те са всъщност.
Друг по-фин начин да изопачаване на нещата е следният: придавате смисъл на нещо, което се е случило или на нещо, което някой ви е казал или направил. Някоя колежка влиза в стаята и не ви поздравява, а вие решавате, че тя е сърдита, разстроена или обидена.
И отново не искам да кажа, че изопачаването е непременно нещо лошо. Всъщност то може да доведе до доста точни изводи. Важното е да разберете, че се извършва процес и че е възможно да има голяма разлика между начина, по който вие възприемате нещата и това какви са те всъщност. И най-важното: каквото и да си мислите, че става, бих желал да помните, че това е просто карта. И тя не съответства непременно на картата на хората около вас.
Помислете за това следващия път, когато започнете да спорите кой е прав и кой греши. Докато следвате собствената си карта, ще бъдете убедени, че вие сте правите. А другият човек ще счита, че той е правият. Когато вашата карта не съвпада с картата на хората около вас, тогава започват проблемите.
Какво трябва да се направи? Трябва просто да разширите вашата собствена карта – трябва да можете да разглеждате едни и същи неща от различни гледни точки. Колкото по-подробна е вашата карта, с толкова повече свобода и гъвкавост разполагате.
Джо си записваше в дневника нещата, които го касаеха. Мислеше си за връзката със своята приятелка, за проблемите и недоразуменията, с които се сблъскваха напоследък и как това го караше болезнено да осъзнае колко много се страхува да не я загуби. Той я обичаше, но често пъти се обиждаше на думите й и смяташе, че тя не го разбира и се отдалечава от него. Сега разбра, че очевидно тя има своя карта и възприема по свой начин връзката им, също както и той я възприемаше по свой начин.
Продължавайки да слуша Ричард, Джо реши, че ще бъде добра идея да поговори с приятелката си и да разбере повече за нейните мисли и чувства по въпроса, вместо да се фокусира само върху своите възприятия и опасения.
Първоначалните ценни насоки на Ричард Бандлър
Ето един добър съвет: от време на време правете проверка на реалността. Уверете се, че картата ви е актуална, защото когато хората престанат да гледат какво има около тях и разчитат само на собствената си карта, допускат една от следните грешки:
- Измислят си лимити и ограничения, които не съществуват
- Постъпват така сякаш нещо трябва да се получи, а когато не е така, просто продължават да правят същото.
Знам, че много от вас генерализират преживяванията, които са имали, а след това ги проектират в бъдещето. Но всъщност нашето бъдеще още не е начертано. Животът е пълен с възможности, а те се намират пред вас в бъдещето. Не позволявайте никой, дори собствената ви карта, да ви убеждава в противното.
Например, защото сте имали негативни преживявания с бизнес партньори, не означава, че всички други бъдещи партньори ще са такива. Може би трябва да се научите да защитавате по-добре интересите си, както и да промените начина, по който възприемате партньорите си.
Представете си какъв би бил животът, ако бъдещето е единствено повторение на това, което вече сте преживели в миналото, колко тъжно щеше да е, ако това е така.
Джо изпита известно облекчение. Написа в дневника си: „Няма значение кой е прав и кой не е прав. Няма значение и кое е вярно.“ Добрата карта е тази, която те кара да виждаш нещата от различен ъгъл и ти помага да се чувстваш възможно най-изобретателен в дадена ситуация…
Из записките на Джо от семинара с Ричард Бандлър
„Човек се учи непрекъснато. Ако смяташ, че знаеш всичко, явно пропускаш нещо.“
„Картата не е територията: твоето разбиране за света се основава на начина, по който го представяш (това е твоята карта), а не самият свят.“
„Каквото и да си мислиш, че се случва, не забравяй, че това просто е карта.“
„Проблемите започват, когато твоята карта не съвпада с картата на другите.“
„За да имаш по-добри усещания и по-добро взаимодействие с другите хора, трябва да разшириш картата си. Трябва да можеш да гледаш на нещата от различна перспектива. Колкото по-подробна е твоята карта, с толкова повече свобода и гъвкавост разполагаш.“
„От време на време прави проверка на реалността. Увери се, че твоята карта е актуална. Когато хората престанат да гледат какво има навън и разчитат на стара карта, те се объркват.Или си представят несъществуващи лимити, ограничения, или продължават да постъпват така, че нещо да се получи, а когато това не стане, просто отново правят същото.“
„Твоето бъдеще още не е предначертано. Животът е пълен с възможности, а те са напред, в бъдещето. Не позволявай на никого, дори на собствената си карта, да те убеждава в противното.“
„Не винаги става въпрос за това кой е прав и кое е вярно. Добрата карта е тази, която те кара да видиш нещата от различни гледни точки и да те помогне да се чувстваш максимално изобретателен в твоята ситуация.“
„Това, което хората казват, че правят, често пъти няма нищо общо с това, което всъщност правят.“
„Ние разполагаме с мисловни инструменти и умения да се освободим от нещата, които не желаем. Можем да ги заменим с нещата, които желаем.“
„Можеш да бъдеш какъвто решиш да си.“
„Промяната е единствената постоянна величина в живота. Ще избереш ли посоката, в която ще поеме животът ти и типа човек, в който ще се превърнеш, или просто ще седиш и ще чакаш животът ти да се случи?“
„Хората имат нужда от някой, който говори на техния език, вижда нещата като тях или разбира вътрешния им свят.“
„Ако искате някой да постигне определено състояние на ума, най-напред вие го направете. Ако искате някой да се чувства добре, вие самите изпаднете в прекрасно състояние.“
„Не личната ви история определя кои сте, а начинът по който реагирате на нея.“
„Можете да превърнете във вълшебство всяко едно нещо, което правите, особено когато сте с други хора: просто не забравяйте да изпаднете в подходящото състояние.“
„Гласовете в главата ви могат да се регулират. Можете да ги усилите, да ги направите по-тихи, да ги накарате да говорят каквото желаете и с какъвто тон искате.“
„Най-напред изпаднете в подходящото състояние. Не можете да сте потиснати и да очаквате хората да са весели.“
„Ако сте намусени, ще срещнете намусени хора. Ще пожънете това, което сте посели.“
„Ако приемате проблемите твърде сериозно, просто сами ги правите по-реални.“
„Свенливостта не е постоянна черта на характера – тя е състояние на ума.“
„“Изграждането на хубави усещания трябва да бъде част от ежедневното ви поведение.“
За книгата
Освен книга, “Едно уникално въведение в НЛП” е и нещо като обучение тип “уъркшоп”. Един уъркшоп между две корици, което я прави най-достъпната книга за НЛП.
Тук теориите на невролингвистичното програмиране са представени чрез простичък, но интригуващ и въздействащ метод. Авторите ни запознават с тези забележителни принципи, разказвайки историята за личностната промяна и себеоткриване на действителен участник в семинар по НЛП.
Вдъхновяваща и четивна, тази книга пресъздава преживяването да сте участник в семинар на Ричард Бандлър. Запознава ни от първа ръка с простичките техники, които вече четирийсет години ни помагат да постигаме максимални резултати.
Книгата ви предоставя средствата да промените начина си на мислене и живота си, да превъзмогнете пречките, които ви спират и вредят: фобии, депресии, навици, психосоматични заболявания… списъкът е дълъг.
Снимка: Apps for Europe, CC