Можем да научим много полезни неща за идеите и иновациите в ежедневната ни работа, ако прочетем историите на някои открития. Връзката между великите открития и идеите и иновациите в ежедневната работа е просто невероятна!
Желанието ми е не само да ви насоча към тази връзка, но и да ви предложа някои идеи, които са лесни за приложение. По този начин иновациите във вашата фирма биха могли да се сбъднат, вместо да останат просто добри намерения.
С такава цел е създадена и поредицата от кратки статии в NovaVizia.com, вдъхновени от книгата на Стивън Джонсън “Как се раждат добрите идеи. Естествената история на иновациите”.
Първите две статии от поредицата са “Концепцията на “съседното възможно” в иновациите” и “Концепцията на “течната среда” в иновациите”.
Фокусът на тази статия е към поредната закономерност във великите открития – тази на “бавното прозрение”.
Какво е “бавно прозрение”?
Бавното прозрение се основава на подозрението, което при сблъсък с друго подозрение и при наличието на някои условия, създава прозрение. Прозрението е трудно за разлика от подозрението, което има незавършена, макар и частично някаква форма.
Подозрението прилича на семената, които ако ги засеем в подходящата почва и се грижим за посева, от тях ще се получи хубаво растение. Същевременно подозренията, между които не се прави някаква връзка, са обречени да останат само подозрения.
Прочетете тази история.
Докладната “Финикс”
“На 10 юли 2001г. в Аризона агентът на ФБР Кен Уилямс подава “електронна комуникация” на началниците си във Вашингтон и Ню Йорк, използвайки автоматизираната система на управление на документите, свързани с разследванията на ФБР – едно поостаряло и изостанало от времето електронно хранилище, чрез което Бюрото споделя информация за текущите разследвания.
Документът от шест страници започва с пророческото изречение: “Целта на тази комуникация е да информирам Бюрото в Ню Йорк за възможността за координиран опит на Осама Бин Ладен да изпрати студенти в Съединените щати да изкарат курсове по гражданска авиация в университети и колежи.”
(Джонсън, Ст. Как се раждат добрите идеи. Естествената история на иновациите, Изток-Запад, 20101 с. 65)
Това е легендарната “Докладна Финикс” – предупредителният изстрел, за съжаление пренебрегнат от всички по време на спокойните летни месеци, предшествуващи 11 септември 2001г. Докладната записка потъва в “черна дупка”. Три седмици остава за изчакване, преди да бъде прехвърлена за разглеждане от анализатор. Анализаторът й поставя печат “Рутинно”, вместо “Спешно”. Така докладната на агента Уилямс никога не стига бюрото на завеждащия отдел “Радикален фундаментализъм”.
Всъщност Уилямс е имал подозрение за терористичните групи – той както казват се е бил натъкнал на една провокативна по своята същност идея. Но ако неговото подозрение се беше свързало с другото, направено три седмици по-късно на друго място и от друг агент, то “Докладната Финикс” щеше да бъде причина за съвсем друго начало на ХХІ век.
Какво е нужно на едно прозрение да се превърне в прозрение?
Преди всичко интуиция, след това време, а така също и подходящо място. Подозрението е крехка конструкция. Странното чувство, че “тук има нещо” кара ума да се блъска постоянно с него. Всъщност това е интуицията. Но покрай ежедневни задачи, ние забравяме за странното чувство. Затова и подозрението се нуждае от време. И непременно от някаква активност, с която “отглеждаме” подозрението – даваме му храна, за да могат семената да покълнат, да пуснат корени, а корените да направят нови връзки (мозъчни връзки).
Само по този начин подозрението може да “разцъфне”.
Как обаче да се сетим за странното си чувство, за интуитивното усещане, което ни е вълнувало?
Това не е особено трудно, ако имаме услужлива памет. Въпреки това Стивън Джонсън съветва да помагаме на паметта си, като си записваме. Неговите изследвания показват, че великите откриватели и изследователи са водели дневници. В тях записвали свои мисли, цитирали други източници, рисували диаграми, схеми. Пример в това отношение са Чарлз Дарвин, Джон Лок, Франсис Бейкън.
Дневниците са били много популярна практика през ХХ век. Мога да добавя, че моят баща, който се занимаваше активно с творческа дейност, също водеше дневници и ги ползваше много рационално. Имаше своя система за архивиране и не беше проблем да намери някои свои записки, записани от него преди години. Препрочитането на дневниците го зареждаше с идеи, а идеите прерастваха по-лесно в нови творения. И може би защото съм била свидетел на метода на записване в дневници, не ме учудва и съвета на Джонсън, че “всяко препрочитане на дневника се превръща в ново откровение”.
И още нещо, когато говорим за бавните прозрения. Става дума за подходящото място. Откривателят на Световната електронна мрежа Бърнърс Лий извадил както се казва луд късмет да работи на едно специално място – това е ЦЕРН, швейцарската лаборатория по физика на елементарните частици. Десет години е работил върху доразвиване на бавното прозрение за хипертекстова информационна платформа, благодарение на средата и организационната култура в ЦЕРН.
Същото може да се каже и за Кришна Бхарат, който има титлата “Главен учен” в Гугъл. Потресен от голямото количество информация за терористични атаки след 11 септември 2001г., на Брахат му хрумнала идеята да създаде софтуерен инструмент, който да организира всички истории от цялата мрежа по групови признаци, така че с един поглед да се видят новините от цялата мрежа по определен въпрос. Нарекъл системата StoryRank, която по-късно прераснала в GoogleNews. Днес GoogleNews е един от най-популярните източници на новини и коментари в мрежата.
В резюме
Началото на иновациите може да е едно най-банално подозрение. Развитата интуиция подпомага раждането на подозрение и превръщането му в прозрение.
Но пасивно да очакваме прозрението, т.е. бляскавата идея, не е схемата, от която можем да получим съответната иновация. Нужно е постоянно връщане към подозрението, стимулиране на ново такова, подходящо време и подходящо място.
Можем ли създадем среда, която да стимулира подозрения и превръщането им в прозрения на работната среда?
Аз съм убедена, че това е възможно, независимо каква е дейността на фирмата и нейната големина. Ето няколко идеи:
- Въведете практиката на водене на записи (протоколи) на работни срещи и заседания.
- Обърнете внимание на формулирането на решения.
- Периодически преглеждайте протоколите, изказванията, предложенията на участниците.
- Въведете система за контрол върху изпълнението на решенията, проследете защо и как се изпълняват взетите решения.
- Привикнете служителите да водят свои записки по време на работните срещи или да записват свои хрумвания.
- Стимулирайте служителите да споделят своите подозрения, не ги отблъсквайте и не подценявайте нито едно изказано от тях подозрение.
- Наред с това използвайте всички съвременни техники за подбор на талантливи хора, възнаграждавайте ги за идеи, в това число и за изказани подозрения.
Снимка: Zdenko Zivkovic, CC