Възможно ли е грешките да стимулират иновациите и не звучи ли абсурдно да ги насърчаваме в ежедневната работа, за да разполагаме с повече идеи и възможности за иновации?
На фона на все още популярното мислене сред ръководители и работещи хора у нас за грешките мисля, че тези въпроси, а така също и отговорите им, имат важно значение. Може би ще помогна и аз, като разкажа как можем да се възползваме от грешките, които са една от закономерностите в естествена история на иновациите. Тази закономерност е описана от Стивън Джонсън в неговата книга “Как се раждат добрите идеи. Естествената история на иновациите”.
Досега статиите, които публикувахме по темата от поредицата за иновациите бяха:
- Концепцията на “съседното възможно” в иновациите
- Концепцията на “течната среда” в иновациите
- Концепцията на “бавното прозрение” в иновациите
- Концепцията на “случайните прозрения” в иновациите
Кои са причини за допускане на грешки в работата?
Грешките възникват по различни причини.
В училище даваме грешен отговор, защото не сме си научили урока. Не сме запомнили формулата на химическите съединения или датата на историческото събитие. Не сме си отспали. Мързеливи сме. Нямаме мотивация, тоест определена цел, която можем да постигнем, учейки в училище.
Освен това можем да сгрешим, защото в класната стая се шуми и не можем да съсредоточим, а учителят не прави усилия, както и не иска да се занимава с въдворяването на ред и някаква тишина.
Същото се случва и в работата.
Най-често грешим, защото не знаем как да свършим определено нещо. Или знаем, но не умеем. Или защото се страхуваме да го направим, тъй като досега не сме го правили никога. Или защото няма никакво значение дали грешим или работим правилно – все едно заплатата ни е “в кърпа вързана”.
Има ли “полезни” грешки?
Това е въпрос на гледна точка. Отговорът зависи от нивото на управленска култура и управленско мислене.
Когато става дума за идеи и иновации, важни са “полезните” грешки. Според Стивън Джонсън идеите и иновациите процъфтяват именно на основа на полезните грешки.
Нека уточня, че става дума за такива грешки, които са направени съзнателно или несъзнателно, но в дълбоката причина да бъдат допуснати е намерението да се открие по-рационален начин.
Грешката става “полезна”, когато за нея се разговаря – спокойно, трезво, с желание да се узнаят причини и подбуди.
Примери за полезни грешки от естествената история на иновациите
Грешката е безкрайно разнообразно нещо. Тя е аналог на шума, който чуваме през отворения прозорец на стаята. Шумът би следвало да ни накара да погледнем навън. Грешката, която сме направили ни кара да се замислим, както и да погледнем по нов начин на нещата, които правим. Стига да знаем, че трябва да се замисляме и си заслужава да погледнем по нов начин.
Де Форест е изобретил триода, който се използва в радиоприемниците, телевизорите и другите средства за комуникация, за да усилва сигнала. Де Форест не имал е представа какво изобретява, но след поредица от грешки стигнал до идеята за усилвателя.
Александър Флеминг открива медицинските свойства на пеницилина поради грешка – оставил (или забравил) бактериалната стафилококова култура до отворения прозорец в лабораторията, а мухълът както се казва, я нападнал.
Луи Дагер в продължение на години се опитвал да изкара фотографски образи върху плака, намазана със сребърен йодид. Опитите му били неуспешни. Една вечер поставил плаките в шкаф, пълен с химикали – това е било грешка. На сутринта видял, че до плаките имало живак, разлят от едно недобре затворено шишенце. Анализирал грешката си, така станал и един от създателите на фотографията.
Има и други примери в света на изобретенията, които показват, че грешките, в това число случайните водят до новата идея, до иновацията.
Стивън Джонсън отбелязва, че:
“Грешката създава пътека, която извежда човека до добрата идея…
Да си прав те държи да тъпчеш на едно и също място. Да грешиш, те принуждава да изследваш.”
Какво й трябва на истината?
Разбира се, на истината й трябва грешка. А какво й трябва на идеята и иновацията? Същото. Можем да сгрешим в нещо, но задължително трябва да преосмислим, да преразгледаме, да продължим напред в желанието си да изнамерим нещо ново, по-добро, по-полезно.
Така че полезната грешка ни е необходима в работата. Само по себе си грешката и грешенето няма да ни помогнат, но ако имаме нагласата да погледнем отново и отново, то просто няма начин да не усетим възможността за иновация.
Можем ли насърчаваме грешките, за да насърчаваме и иновациите в работата?
Аз съм привърженик на стандартите в работата. Като се започне от длъжностните характеристики и се стигне до точното определяне на желаните резултати от всяко работно място. Когато пазарът на труда не предлага голям избор на квалифицирани хора, стандартите спасяват положението, защото улесняват контрола върху качеството и постигането на цели.
Когато става дума за иновации и иновационна политика обаче, управленския подход трябва да е по-различен. Преди всичко е нужен подбор на талантливи хора, развитие на таланта, ограничаване на стандартите, възнаграждения за резултати, например нови идеи и внедрени идеи. Такава е практиката на иновационните компании.
В резюме
Грешките могат да са полезни за иновациите, стига организационната култура и стилът на управление да насърчават поведението на иновации.
Как се раждат добрите идеи. Естествена история на иновациите
Снимка: MzffR AKAR