По-долу следва откъс от книгата „Шест мислещи шапки“ от Едуард де Боно – всепризнат авторитет по концептуално мислене. В книгата се разкрива как можем да усвоим умението да разделяме емоцията от логиката, творчеството от информацията, обективността от негативността. Това се постига чрез използването на една изключителна техника – шест шапки в шест различни цвята – бяла, червена, черна, жълта, зелена, синя, които насочват мисленето в определена посока.
Жълтата шапка насочва мисленето ни в позитивна посока и концентрация върху ползите. Тя ни помага да сме конструктивни и ориентирани към реализиране на идеите.
„Жълто“ означава слънце, светлина, оптимизъм
Позитивното отношение е въпрос на избор. Можем да предпочетем да гледаме на нещата позитивно. Можем да решим да се концентрираме върху положителните страни на ситуацията. Можем да търсим полезното в нея.
Подходът на жълтата шапка е точно противоположен на подхода на черната шапка. Черната шапка се занимава с негативната оценка, а жълтата – с позитивната. За съжаление, ние имаме повече естествени основания да бъдем негативно, а не позитивно настроени. Негативното мислене може да ни предпази от грешки, рискове и опасности.
Позитивното мислене трябва да бъде смесица от любопитство, удоволствие, ненаситност и желание „да накараме нещата да станат“. И може да се твърди, че човешкият прогрес зависи именно от това желание. В книгата ми „Тактиката: изкуство и наука за успех“ пиша, че това, което характеризира успяващите хора, е именно непреодолимото желание да накараш нещата да станат действителност.
Наричам жълтата шапка „умозрително позитивна“, защото човек прави крачка напред в бъдещето с всеки свой план и с всяко свое действие. За бъдещето не можем да сме толкова сигурни, колкото за миналото, затова се налага да размишляваме какво би могло да се случи. Залавяме се да правим нещо, защото преценяваме, че си струва да го направим. Именно нашата оценка за това „струва си“ или за възможностите, които се крият зад него, обуславя позитивния аспект на умозрителното позитивно отношение.
Дори когато погледнем към нещо, което вече се е случило, можем да си изберем да видим положителните му страни или да му дадем позитивна интерпретация.
Примери за позитивно, “жълто” мислене:
- „Положителното е, че сега сте убедени в намерението му да действа. Периодът на неизвестност приключи.“
- „Това, че пропадна на този изпит, беше най-доброто, което можеше да се случи. Тя нямаше да се чувства добре като учителка.“
Повечето хора са настроени позитивно само, когато предлагат своя собствена идея или пък когато видят веднага в нечия чужда идея нещо в своя изгода. Личният интерес е мощна база на позитивното мислене.
На жълтата мислеща шапка обаче такава мотивация не е необходима. Жълтата мислеща шапка е съзнателно избран инструмент, който мислещият ще използва. Позитивното отношение към идеята не е резултат от видените в нея ползи. Мислещият човек може да постави жълтата шапка и да се подчини на повелята й да гледа позитивно и оптимистично.
Примери за жълто мислене:
- „Преди да предприемеш каквото и да е било, искам да си сложиш жълта шапка и да ми кажеш какво мислиш за този нов подход.“
- „Добре, ти ми изброи всичките причини, поради които не харесваш идеята и мислиш, че тя ще се провали. А сега нахлупи хубаво жълтата шапка. Е, какво виждаш сега?“
- „Имам идея картофеният чипс да се продава в опаковки, съдържащи по две торбички. Изглежда, че никой не харесва тази идея. Моля ви за „жълто“ мнение.“
- „Черната шапка казва, че тази нова евтина запалка може да навреди на продажбите ни.Но жълтата ми шапка контрира, че евтината запалка може „да убие“ пазара на средните цени и да насочи някои клиенти към по-скъпи продукти, което би било от полза за вас.“
Мисленето на жълтата шапка изисква дисциплина
Макар че мисленето на жълтата шапка е позитивно, то изисква дисциплина. Така е и с бялата шапка и червената шапка. Въпросът не се състои само в това да дадеш позитивна оценка на нещо. Въпросът е да има целенасочено търсене на положителните страни на това нещо. Понякога това търсене може да се окаже напразно.
Съществува мнението, че ако един положителен аспект не е очевиден, то той едва ли би могъл да има кой знае каква стойност. Някой път си мислим, че няма смисъл човек да си блъска главата, за да търси дълбоко скрити предимства с малка практическа стойност. Само че това е погрешно разбиране. Възможно е да има много важни положителни аспекти, които са невидими от пръв поглед. Да си спомним обаче за предприемача и неговото мислене. Предприемачът вижда изгода, която другите или още изобщо не са забелязали. Изгодата и ползата далеч невинаги са очевидни.
Позитивният спектър
Има хора, които продължават да уважават някого дори след като ги е измамил. Те чувстват, че той е бил искрен за момента, но е бил подведен от определено обстоятелство или от колеги. Те помнят неговата убедителност и колко им е било приятно да бъдат убеждавани.
Има хора, които са оптимисти до глупост. Има, например хора, които сериозно очакват да спечелят от джакпота или от тото и като че ли целият им живот е основан на тази вяра. Има също така и индустриалци, които гледат на огромния пазар на аспирин и си мислят дали да не опитат да завладеят част от него.
В кой момент оптимизмът се превръща в глупост и наивна вяра? Дали на жълтата шапка не се налага да си сложи ограничение? Не трябва ли жълтата шапка да отчита вероятностите? Или може би тези неща трябва да се оставят на мисленето на черната шапка?
Позитивният спектър се простира от свръхоптимистичното (едната крайност) до логично практичното (другата крайност). И трябва да внимаваме как боравим с този спектър. Историята на човечеството е пълна с нереалистични представи и мечти, вдъхновили усилието на хората, но е превърнало в реалност само някои от тях. От друга страна, ако ограничим „жълтото“ мислене само до сигурните и добре известни неща, то едва ли бихме имали някакъв прогрес.
Как да използваме позитивния спектър на мислене?
Ключът към подходящото използване на позитивни спектър на мислене е да се мисли за действието, което произтича от оптимизма.
Ако оптимизмът не е нищо повече от надеждата, че ще спечелиш от лотарията, или вярата, че някакво чудо ще спаси бизнеса ти, то такъв оптимизъм не върши работа. Ако оптимизмът води до някакво действие в избраната посока, става по-сложно. Свръхоптимизмът обикновено води до провал, но невинаги. Успяват тези, които смятат, че ще успеят.
Примери за оптимистично мислене:
- „Възможно е тази нова партия да разцепи гласовете на опозицията.“
- „Ако инвестираме сериозно в промоцията на този филм, би следвало да успеем.“
- „Има шанс новият ни модел да бъде избран за кола на годината. Трябва да сме подготвени да отразим това в рекламата си. Може и да не стане, но трябва да сме готови.“
Както и при другите мислещи шапки, целта на жълтата шапка е да внесе цвят в абстрактната карта на мисленето. За да стане това, оптимистичните предложения трябва да бъдат взети под внимание и нанесени на картата. Не е необходимо те да бъдат оценявани детайлно преди нанасянето им на картата. И все пак полезно ще е за всяко от тези предложения да се дава поне груба оценка на вероятността то да се осъществява.
Проста класификация на вероятностите
Ето една проста класификация на вероятностите едно нещо да се случи:
- Сигурно е;
- Твърде вероятно е на основа на досегашния ни опит и знания;
- Има добра вероятност при комбиниране с някои допълнителни фактори;
- Вероятността е 50 на 50;
- Евентуално е възможно в по-далечна перспектива;
- Има малка вероятност.
Може никога да не подкрепим една далечна вероятност, но тя трябва да присъства на картата. След като е нанесена там, вече можем да избираме дали да я отхвърлим, или да се опитаме да подобрим шансовете й за осъществяване.Но ако я няма на картата, нямаме никакъв избор.
Примери за различни вероятности:
- „Знам, че той е много зает и хонорарите му са много високи, но все пак се свържете с него и го поканете да открие конференцията. Може пък и да приеме. В най-лошия случай ще откаже.“
- „Всяко момиче иска да стане актриса, но много малко успяват, така че шансовете ти за успех не са големи. И все пак някои успяват – така че опитай, щом толкова искаш.“
На какво се основава позитивният поглед върху нещата?
Позитивната оценка може да се основава на опит, налична информация, дедукция, предчувствие, тенденции, предположения и надежда. Длъжен ли е мислещият с жълта шапка да излага основания за своя оптимизъм?
Ако липсва обосновка, то „доброто отношение“ към една идея може да се изрази под червена шапка като шесто чувство, предчувствие или интуиция. Мисленето на жълтата шапка обаче има за задача да отиде доста по-далеч.
Мисленето на жълтата шапка обхваща положителните оценки. Затова мислещият в „жълто“ трябва да се стреми да направи всичко възможно и да намери колкото се може повече доводи в подкрепа на заявения оптимизъм. Този стремеж трябва да бъде съзнателен и задължителен. Но мисленето на жълтата шапка не трябва да се ограничава само до съждения, които могат да бъдат напълно обосновани. С други дума трябва да се положат усилия да се обоснове оптимизма, но дори ако тези усилия не се увенчаят с успех, съждението все пак може да се изкаже като размишление (това е умозрително съждение).
Акцентът в мисленето на жълтата шапка е върху изследователския дух и позитивно насочените умозрителни съждения. Задачата е да открием възможните ползи. След това се опитваме да ги обосновем. Обосноваването представлява опит да се укрепят позициите на предложението. Ако такава логическа подкрепа не бъде дадена изпод жълтата шапка, тя няма откъде другаде да дойде.
Пример:
„Жълтото“ ми мислене смята, че омлетите ще се харчат в ресторантите за бързо хранене.
Като доводи в подкрепа на това бих посочил склонността към диети и предпочитанието на леки храни.
Също така бих казал, че тъй като хората все по-рядко консумират яйца на закуска, може да се увеличи консумацията им по друго време на денонощието.“
Конструктивното мислене на жълтата шапка
Подходът на всяко конструктивно мислене е позитивен. Например, дава се предложение какво да се прави, за да се подобри нещо. Може да става сума за решаване на проблем. Или за усъвършенстване. Както и за оползотворяване на някаква възможност. Във всички случаи става дума за някаква положителна промяна.
Примери за конструктивно мислене:
- „За да подобрим водоснабдяването, можем да построим бент на реката и по този начин да създадем резервоар.“
- „Обикновените тоалетни изразходват около 8 литра вода при всяко пускане на казанчето. Има обаче нови конструкции, които разходват няколко пъти по-малко литри и използването им би спестило до 30 литра на ден.“
Това са конкретни предложения. След като предложенията биват поставени на масата, то вече имаме възможност да доразвием предложението и впоследствие да го подложим на „черна“ или на „жълта“ оценка.
Мисленето на жълтата шапка е да генерира предложения и да дава положителни оценки на предложенията. Има още една трета страна – това е разработването или „построяването“ на предложенията. Става дума за нещо много повече от реактивна оценка на предложението, а именно доразвиване и усъвършенстване на предложението. И тази трета страна на „жълтото“ мислене не изисква никакви специални умствени способности. Иска се просто желание да се дават конкретни предложения, дори ако те са съвсем обикновени.
Думата „ако“ и най-добрата хипотеза
Умозрителните съждения имат много общо с догадката и надеждата. Инвеститорът, например, е умозрителен човек. Строителният предприемач също – едва след като построи къщата той се захваща да потърси клиент, на когото да я продаде. Който мисли умозрително трябва да притежава силен усет за потенциалната полза, както и да може да се надява.
Мисленето на жълтата шапка е нещо повече от даване на положителна оценка и на предложения. Жълтата шапка се стреми да долови възможната полза и стойност. Когато ги открие, започва проучване в съответната посока.
На практика има голяма разлика между обективната преценка, от една страна и стремежа да се открие нещо положително – от друга страна. Точно това „пресягане“ навън и напред е онзи аспект на „жълтото“ мислене, който означавам с думата „умозрително“. Това е мислене за благоприятните възможности. То излиза извън рамките на решаването на проблемите и усъвършенстването. Твърде често ние сме принудени да решаваме проблеми, но никога не сме принудени да търсим благоприятни възможности. Същевременно всеки е свободен да търси такива възможности, стига да пожелае.
Умозрителното мислене трябва да започва от най-добрата хипотеза. Само така може да се оцени максималната възможна полза от една идея. Ако и при най-добрата хипотеза ползата е малка, то няма смисъл да доразвиваме идеята.
Пример:
„Най-добрата хипотеза е другият магазин да бъде изтласкан от бизнеса и ние да заемем целия район. Но не смятам, че това би донесло особено големи печалби.
Всъщност другият магазин не е сериозен конкурент, а само се бори за оцеляване.”
Ако при най-добрата възможна хипотеза ползите изглеждат достатъчно обещаващи, остава да се види доколко вероятна е тази хипотеза и доколко вероятно е ползите да са такива, каквито се предполага че ще бъдат.
В умозрителния аспект на „жълтото“ мислене се разглежда най-добрата възможна хипотеза и максималните ползи. След това вече те могат да се редуцират на основа на вероятността да се осъществят и това става отново с „жълтото“ мислене. Най-накрая на помощ идва „черното“ мислене – то посочва онова, което е под съмнение.
До благоприятните възможности може да се стигне чрез екстраполация на дадена ситуация в бъдещето. Например, „Ценните книжа ще поскъпнат, ако лихвеният процент падне“, или „Ако цените на горивата паднат, големите автомобили ще станат по-продаваеми.“
Връзката на жълтата шапка с творчеството
Мисленето на жълтата шапка не е свързано пряко с творчеството, както при мисленето на зелената шапка. Вярно е, че позитивното отношение, характерно за мисленето на жълтата шапка е необходимо за творчеството. Вярно е също така, че положителната оценка и конструктивният аспект на „жълтото“ мислене са съществени за творчеството.И все пак мисленето на жълтата шапка и мисленето на зелената шапка са различни.
Творчеството е насочено към промяна, нововъдения, изобретения, нови идеи и нови алтернативи. Докато мисленето „в жълто“ може да не е свързано с тях. Така например ефективното прилагане на стари идеи е типично „жълто“ мислене. Това мислене се основава на позитивното желание да се свърши работа и целта в случая не са новите идеи, а ефективността.
Думата „сътворявам“ има две значения в английски език. В първото си значение „да сътвориш“, означава „да изработиш, да направиш“. Дърводелецът сътворява стол, или той прави стол. Във втория смисъл на думата „сътворявам“ се има предвид „да създадеш нещо ново“.
Но има два вида новост:
- новост, в смисъл на нещо различно от това, което е било преди в определени условия, например въвеждането на комуникационна система в един офис е новост за този офис, въпреки че тя може би се използва в хиляди други офиси;
- абсолютна новост – изобретение или концепция, която не се е появявала никъде другаде.
Основна цел на мисленето на жълтата шапка е да осъществи нещата, да ги накара да заработят. То може да вземе идея, използвана другаде и да я впрегне в работа. Може да генерира алтернативни подходи към даден проблем. Може дори да набележи очертаващи се благоприятни възможности. Но мисленето на жълтата шапка не се занимава с промяната на концепции или схващания.
Същевременно самият стремеж да се погледне позитивно на нещо, може да създаде ново разбиране за него. И това именно се случва понякога на „жълтото“ мислене. Например, „Тази чаша не е наполовина празна, тя е наполовина пълна с уиски.“
Жълтата шапка: обобщение
Мисленето на жълтата шапка е позитивно и конструктивно. Жълтият цвят символизира слънчевата светлина, ведростта и оптимизма:
- Мисленето на жълтата шапка отговаря за положителните оценки;
- Мисленето на жълтата шапка обхваща позитивния спектър от логичното и практичното (единият полюс) до мечтите, представите и вярата (другият полюс);
- Мисленето на жълтата шапка проучва и изследва за наличието на ценен потенциал и на възможни ползи. След това „жълтото“ мислене намира логическата обосновка на този потенциал. Стреми се да предложи оптимизъм, стъпил на солидни основания, но също така и на оптимизъм с по-мъгляви основания, при условие, че това бъде посочено;
- Мисленето на жълтата шапка е конструктивно и производително. С него са свързани конкретните предложения и препоръки. Освен това мисленето на жълтата шапка стимулира действията и осъществяването на нещата. Целта на конструктивното „жълто“ мислене е ефективността;
- Мисленето на жълтата шапка може да бъде и умозрително и търсещо благоприятни възможности. Но така също допуска и мечти и представи. Жълтата шапка няма нищо общо с еуфорията (тя е прерогатив на червената шапка), нито с прякото излъчване на нови идеи ( те са прерогатив на зелената шапка).
Снимка: Liana Jackson