Засияйте ярко
Работата е огромна част от това, което сме.
Работата ни дава средствата, които са ни нужни, за да оцелеем, но и формира най-важните ни житейски решения: къде живеем, кои са приятелите ни, колко време прекарваме със семействата си.
Работата може да определи отношението ни към нас самите, но често пъти по погрешен начин. Тя поглъща огромна част от времето, енергията и вниманието ни.
Един много обичаен девиз на работещите хора е: „Не живея, за да работя. Работя, за да живея.“
Това не изглежда правдоподобно.
Ако работите на пълен работен ден, вероятно това ви отнема не по-малко от четиридесет и пет часа седмично за труд и повече от десет за подготовка и пътуване и безбройни часове, за да се възстановите… а през уикендите умът ви е пак там.
Със сигурност, за да живеете на пълни обороти, трябва да обичате работата си. Да направите впечатление, да бъдете себе си и да сияете толкова ярко, колкото е възможно. В противен случай това ще бъде огромно пропиляване на собствения ви живот. Вместо да живеете, просто ще заемате пространство.
Целта на работата е да ни вкара в капан. Всяка работа е сложна и пълна с подводни течения. Проблемът е, че е много трудно да забележим капана, затова повечето от нас попадат в него.
Винаги има нещо, за което трябва да се борите. Малцина гледат в перспектива, повечето виждат само идната седмица. На младини повечето от нас се ангажират с ипотеки, които ни заставят да се фокусираме върху изплащането им в продължение на двадесет и пет години. Тази ситуация трудно би ни накарала да поемем рискове и да нарушим правилата.
Голямата отговорност обсебва съзнанието ни и ни кара да сведем глави. Много рядко виждаме проблясъците на онова, което би могло да бъде. Или каквото сме могли да бъдем. И не след дълго сме формирани от ежедневието, а не от възможностите, които ни предоставя животът. Страховете ни карат да залагаме на сигурно и да поддържаме играта. Толкова много хора умират без да постигнат мечтите си, заменяйки ги с комфорт и сигурност.
Просто не трябва да бъде така! Работата може да бъде най-плодоносният аспект от живота ни. Може да ни накара да израснем, да ни вдъхновява, дори да ни забавлява. Тя има сили да ни покаже светове, за които можем само да мечтаем и да ни възнагради със звезден жизнен стандарт. Може да бъде стимулираща, вълнуваща и забавна.
Работата може да бъде най-добрата игра. Въпросът, който трябва да си зададете е: „Как да стана по-добър в тази игра?“
Всеки притежава способността да се откроява, да кара нещата да се случва, да сияе по-ярко и да се наслаждава всяка минута. Начинът, по който сияете, си е само ваш. Единственото съществено нещо е, че сиянието трябва да бъде забавно, човешко и приятно…
Сияенето не е нещо задължително. По-скоро е обратното
Обществото със сигурност няма да ви окуражава да сияете. То ще направи най-доброто, на което е способно, за да ви накара да се впишете в него – да станете дребни и незабележими. Бизнесът се нуждае от своите работни мравки, от тези, които се събуждат всяка сутрин и тъпчат по пътеката със сведени глави, без да поставят под въпрос своя status quo.
Повечето мениджъри ще признаят, че е много по-трудно да управляват талантливи хора, тъй като талантливите непременно се борят да подобрят положението си. Светът обаче изобилства от възможности да продължавате да живеете, без да мътите водата и без да ви забелязват. И никой няма да възрази, ако го направите.
Но съществува и друга опция. Можете да бъдете себе си. Изцяло.
Можете да бъдете необикновено същество, което винаги сте знаели, че се спотайва някъде дълбоко във вас.
Можете да решите, че е дошло време истинската ви същност да отхвърли оковите, които ви притискат, за да заявите себе си и да засияете във всичко, което правите. Можете да сте изправите и да отхапнете голяма хапка от този живот, като се насладите на вкуса.
Изборът е ваш.
Защо не го направите?
Ако сте уплашени, то от какво се страхувате? Какво може да се обърка?
Ако ви мързи, добре опознайте личността, в която ще се превърнете, ако не се промените.
Ако не знаете как да го направите, прочетете тази книга. Ако не искате да се промените, защо я купихте?
Изобилното мислене
Съзнанието ни представлява високоефективна машина за убиване. От най-ранна детска възраст е тренирано да унищожава всичко, което не се вписва в модела ни за света.
Едно скорошно изследване сочи, че само двадесет и осем процента от световните потенциално значими идеи (като лечението на болестта Алцхаймер, колелото, храната в „Макдоналдс“) са били открити досега. Ако това е истина, почти сигурно е, че това е резултат от нашия аналитичен и редукционистки, разделящ на части цялото, стил на мислене.
Поразсъждавайте над това за секунда.
Какво ви минава през ума? Чудите се дали нещата щяха да изглеждат различно, ако всичките тези чудесни идеи бяха реализирани, питате се дали можем да сторим нещо по въпроса?
Или се питате кой е направил това проучване? На какво се базира? Каква е дефиницията за значима идея?
Ако сте в първия лагер вярвам, че имате шанса да засияете в този свят, особено в бизнеса, в работата. Но много повече хора прекарват живота си във втория лагер, защото безкрайно дълго време са били обучавани да правят така.
А това означава, че аналитичните, логични умове управляват нашата работа. Ако някой от колегите ни открие нова перспектива, нов възглед, нова идея, червената лампичка в съзнанието ни ще светне още преди да сме го осъзнали. И ако способността му да защити този нов възглед е малка, съзнанието ни ще намери начин да го унищожи.
Ето една история.
Джоуи, талантлив новатор, с която работих в продължение на години, беше медиен директор на „Саатчи Австралия“. Тя се записа на курс за водене на преговори, заедно с други членове на борда на директорите. Курсът се водеше от бивши офицери на британската армия, които бяха обучени да се справят в екстремални ситуации със заложници. За едно от упражненията Джоуи трябваше да работи в партньорство с финансовия директор (за да се постигне максимално драматична ситуация).
Накараха ги да застанат в средата на стаята, така че всички да могат да ги наблюдават. Поставиха пред тях портокал и им връчиха лист с инструкции. Трябваше да ги прочетат и да се споразумеят за портокала. Те направиха това, което обикновено се прави – пробваха с чар, хитрости, подкупи, леки заплахи, неискрена проява на интерес и даже с чувство за хумор, да накарат отсрещната страна да отстъпи.
После, както обикновено се получава, когато опитите им се провалиха, двамата прочетоха инструкциите. Сценарият гласеше, че Джоуи се нуждае от портокала, за да си направи сок. А на Майк портокалът беше нужен, за да си приготви сладко.
И двамата можеха да имат каквото си поискат от един и същи плод и щяха да стигнат до това заключение по-бързо, ако не се бяха ръководили от идеята, че единственият начин да получат това, което желаят, е да сразят опонента си.
Нашите логични, аналитични мозъци ни карат да предполагаме, че това, което вече сме виждали да се случва, ще се случи отново, затова е нужно да изживеем живота си на автопилот. Мисълта за изобилие нарушава този цикъл, като ни помага да хвърлим поглед върху бъдеще, което не се основава на минал опит.
Чрез нестандартно мислене Джоуи и Майк можеха да се справят за секунди в това упражнение. Новите перспективи дават стимул. Не трябва да се страхуваме от тях. Няма нужда да реагираме по системата „Убий, или ще бъдеш убит!“, само защото някаква нова перспектива е била споделена с нас.
Следващият път, когато съзнанието ви се държи като Рамбо, осъзнайте това. Отстъпете крачка назад, анализирайте кое поражда вашата агресивна реакция. После поемете въздух, усмихнете се, поседнете и наблюдавайте как убиецът се превръща в малко кутре – игриво и интересуващо се от всичко, което ви заобикаля.
Когато прегърнете идеята за изобилие, скоро ще разберете, че хората искат да бъдат близо до вас. Ще разберете, че сияете по-ярко и откривате нови възможности, които могат да ви донесат изненадващи резултати. Подобна дребна промяна в нагласата на ума ви може да се превърне в сила, творяща добро за целия свят.
Филтрите на фантазията
Всички имаме добри и лоши дни. Няма ли да бъде прекрасно, ако бяхме в състояние да избираме какво да изживяваме, вместо да се задоволяваме с това, което ни предложи съдбата?
Някои дни на работа се чувствате недосегаеми и неуязвими. Нищо не може да ви попречи да изживеете един фантастичен ден и дори ако вън вали, в душата ви може да грее слънце. Ако шефът ви е в лошо настроение, можете да намирате това за забавно. Ако финансовият отдел ви върне фактурите за направените разходи с някакъв въпрос, може да си помислите: „Добре, момчета, вашата прилежност означава, че бизнесът е в сигурни ръце.“
Когато компютърът се развали за петнадесети път, повтаряйте си: „Сигурен съм, че момчетата от техническата поддръжка дават най-доброто от себе си и че има някаква определена причина да нямам нов „Макинтош“.
Има дни, в които не се чувстваме силни. За пореден път тонерът в принтера е свършил и ви се иска да се откажете от всичко. („Това място е гадно, всички сте загубеняци, защо гния тук, сипете ми едно уиски.“) И в двата случая вие сте една и съща личност. Притежавате еднакви умения и таланти, но въпреки това изживявате два съвършено различни дни, две абсолютно различни реалности. Това е резултат от факта, че умът ви създава две различни версии на самия вас.
Аз наричам „състояние“ – това е начинът, по който се чувствате в произволен отрязък от време и той определя как се държите и успявате ли да се забавлявате.
Вашето състояние непрекъснато се променя под въздействието на цял куп дребни, едва доловими фактори, които са обусловени от външни условия и от нашата вътрешна реакция. Често се доста неосъзнати за подобно въздействие, но има дни, в които просто не можем да не им обърнем внимание.
Ето един пример.
Имали сте прекрасна година и шефът ви дава възможно най-високата оценка. В този случай умът ви прошепва: „Фантастично, оценен съм, признават ме, усилията ми дават резултат, тежа на мястото си!“ Тази мисъл води до състояние, което ще ви позволи през останалата част от деня да се радвате на чудесно настроение и да прекарате много добре, защото емоционалният ви отклик на ситуацията е много висок.
Но ако шефът ви изрази различно мнение за вас и за постиженията ви, ако заяви, че сте се справили зле и единствената годишна премия, която ще получите, е възможността да запазите работата си, умът ви може да каже: „Мразя теб и всички останали, сигурно смяташ, че съм боклук и през цялата година съм бил обект на присмех.“
Начинът, по който действа това, е следният:
- „Дразнител“ е фактът, че шефът ви се е изразил по определен начин за работата ви;
- „Филтър“ е собствената ви интерпретация на въпросното мнение;
- „Състояние“ е как се чувствате в резултат на това.
Какво е важното в този процес?
На първо място, не можем да контролираме дразнителите си, а и не е нужно. Животът трябва да е динамичен и пълен с изненади.Ако пилеем енергията си подобно на Хауърт Хюс в опити да се предпазим от външния свят, значи ни убягва смисълът.
В живота винаги ще има дразнители, които ще провокират съзнанието ви, както по позитивен, така и по негативен начин. И алилуя за това! Точно тези богати емоции наричаме „живот“.
Предизвикателството, което стои пред всеки от нас е, че понякога съществуването ни е толкова заседнало, че една набързо приготвена чаша чай, бъбрене с приятел или разходка из квартала, няма да ни заведат на по-полезно и по-забавно място. Ключът към възможността да извършим промяната, е да разберем и осъзнаем собствените си филтри.
Те са нашето тълкуване на околния свят.
Филтрите се появяват толкова бързо, че нямаме време да осъзнаем съществуването им, но въпреки това направляват поведението ни и определят начина, по който се наслаждаваме на нашето трудово ежедневие. Диктуват ни колко ефективно можем да бъдем в бизнеса и до каква степен да засияем.
В двата примера за реагиране на дразнители (това е годишната оценка), ще забележите колко различни са филтрите. Оценката, която ви е дадена по никакъв начин не променя случилото се през годината, но казаното от шефа, поражда различни интерпретации, а впоследствие – и реакции.
Причината, поради която вашите две преживявания са коренно различни, е следната: често пъти филтрите в главите ви нямат нищо общо с реалността на ситуацията. Заради това всеки човек прави най-фантастични и смешни интерпретации на дадено събитие, което го води и към негативни реакции. Случващото в умовете ни може да е пълна глупост, но ние ще го приемаме като свята истина.
Кажете „стоп“ на рефлекса да коленичите
Самият аз съм го преживял. Веднъж един от шефовете на последната ми работа ми каза, че творчеството не се котира особено.
Ето какво ми мина през ума: „Вярвам, че творчеството е важно, а той смята, че не е от значение, от което следва, че самият аз не съм от значение и работата ми няма да бъде оценена подобаващо, ето защо си губя времето и е най-добре да се оттегля и да се заема с нещо друга.“
Наясно съм, че звучи смешно, но когато си припомням този момент и си задавам въпроса защо се почувствах толкова зле, именно това е в съзнанието ми.
Разбира се това са пълни глупости. Дълбоко в себе си знам, че творчеството е от жизнено важно значение и ако всички го следваме, то светът би се превърнал в едно наистина необикновено място. Но тогава имах различно виждане за нещата – негативно, неподлежащо на контрол, наподобяващо бясно развиваща се надолу спирала. Причината беше, че коментарът се отнасяше лично за мен и за нещата, на които държах и идваше от човек, когото уважавах и смятах за близък приятел.
Неговото желание не беше да ме разстройва, а точно обратното. Той просто имаше собствена гледна точка, за която вярваше, че ще ми е от полза за работата ми. А аз я използвах, за да се разстроя и да прекарам ужасно противен ден. Добре се подредих, нали?
Помислете си колко често попадате в подобна ситуация. Колко пъти сте разбирали погрешно действията и коментарите на колегите си и съответно сте реагирали по погрешен начин. Такава е човешката природа. Тази нейна черта има за цел да ни предпази от риск. И в миналото вероятно е водела до животоспасяващи действия. За съжаление в днешния свят тя отнема нашето сияние и поражда негативна реакция да падаме на колене в ситуации, които на практика биха ни донесли облаги.
Когато осъзнавате, че проявявате негативна реакция, спрете, поемете дълбоко въздух, седнете или се изправете с изпънат гръбнак и усетете какво се случва вътре във вас.
Вашето състояние ще се промени, но по-важното е каква става в ума ви. Забавете темпото и сграбчете звяра за опашката. Направите ли го, ще видите ситуацията в пълния й вид и всички филтри, които са я породили. Можете да го постигнете като спрете за миг, поемете дъх и осъзнаете това, което се случва.
Забавете темпото
Бизнесът се движи бързо и изисква все повече и повече. Ние се развиваме бързо и изискваме все повече и повече. Светът се върти с такава скорост, че представлява огромно постижение дори само да задържим краката си изправени.
И все пак, „по-бързо“ и „все повече“, не са нещо голямо. Само си мислим, че е така, защото тези неща наистина правят живота ни по-вълнуващ. Когато сме заети, имаме усещането, че постигаме нещо и ставаме по-важни. Истината обаче и много по-различна. Ако сте прекалено заети и прекалено трескави, губите своето въздействие и сияние. Придържайте се към няколко неща:
- За да засияете истински трябва да се настроите към самите себе си, към хората около вас и към средата, в която работите.
- За да го сторите, е необходимо първо да забавите темпото и да си поемете дълбоко дъх. Когато дишате дълбоко, захранвате мозъка си с повече кислород, а той се нуждае от него, за да функционира по-добре. Вследствие на това мозъкът може да релаксира и да се свързва с вашето подсъзнание.
- А в подобно състояние на свързване с подсъзнанието, вие бихте могли да правите по-добри връзки, да изграждате по-гъвкави перспективи и да бъдете по-отворени към съществуващите възможности. Можете да изследвате различни възможности, които ви се предоставят. На тях може би досега сте гледали като безумие, забързани и трескави в ежедневието.
- Избягвайте стимулантите. Избягвайте многото задачи накуп. Избягвайте да казвате на околните „да“, когато всъщност желаете да кажете „не“.
- Бъдете безмилостни що се отнася до времето, след което се раздайте щедро и с внимание на тези, с които искате да споделите времето си.
- Седнете с изправен гръб, вдишайте дълбоко и се усмихнете. Осъзнайте колко свързани сте със самите себе си, с хората около вас, с работата, която работите.
- Пазете се от това да бъдете прекалено заети. Това ще ви разводни.
- Геният се нуждае от пространство и време, за да реализира разнообразни стимули. Нуждае се и от свободна воля и връзки с интересни хора. Откажете се от глупостите и бъдете брилянтни всеки ден.