“Заплахата е по-силна от изпълнението!”
Спомням си за тази много правдива мисъл от книгите по шах, които четях като дете. В тях се описваха редица ситуации, в които единият играч се притеснява и допуска грешка само защото мисли, че съперникът му го заплашва с някакви ходове или планове, докато съперникът понякога дори не се е и досещал за подобни ходове/планове.
Заплахите имат своето сериозно приложение навсякъде в живота, в т.ч. и във фирмения живот.
Понякога в стремежа си да упражняват власт, на ръководителите им се налага да прибягват до заплахи спрямо подчинените си, в т.ч. и до добре познатата ни власт, основаваща се на принуда чрез дисциплинарни мерки. Особено, когато подчинените не се съобразяват с разпорежданията на своите ръководители.
В подобни ситуации е важно заплахите да се разбират правилно, за да имат своя дисциплиниращ ефект съгласно принципа, че те са по-силни от самото им изпълнение.
Когато обаче заплахите се използват по неправилен начин, последиците са неблагоприятни.
Майката и непослушните деца
Преди време, докато чаках да ми дойде реда пред кабинета на личния ми лекар в поликлиниката, станах свидетел на една случка. Това бе много показателна случка, имаща връзка с темата за заплахата, затова ще я разкажа накратко по-долу.
Точно срещу мен в коридора на поликлиниката седеше една майка с две деца, на възраст съответно около 5 и 7 години.
И двете деца бяха доста шумни и палави, особено по-малкото. В продължение на около 20-25 минути, докато стоях отвън и изчаквах реда си пред кабинета на лекаря, наблюдавах как децата викат, пеят, скачат, закачат се едно друго, дори се удрят. По-голямото дете четеше на висок глас от една детска книжка, а по-малкото му дърпаше книжката и наставаше олелия.
В коридора на поликлиниката по това време имаше много хора. Може би бяха 30 човека, всеки със своите проблеми и мисли. Лично на мен шумните деца не ми пречеха чак толкова, но имаше възрастни хора, които започнаха да се дразнят.
За да се справи със силния шум на децата си, майка им използваше тактиката на заплахите. Много често, буквално през 10-15 секунди, тя им казваше нещо от сорта:
- “Шшшшът! Престани! Ще те вкарам в кабинета на сестрата, да ти убоде пръстчето и ще видиш тогава…”
- “Абе спри се бе! По-тихо, ти чуваш ли?!? Ей сега ще те заведа при докторката, да видиш ти, ей там е стаята й!”
- “Стига, престанете! Ако не спрете, ще ви изкарам навън да стоите сами там!”
Децата обаче ни най-малко не се впечатляваха от тези заплахи! Това ме учуди, но малко след това разбрах защо.
След всяка заплаха към децата си майката им се усмихваше, гледаше ги гальовно, прегръщаше или едното, или другото, поглаждаше косите им в знак на добра воля.
Или, майката уж отправяше заплахи, но всъщност не беше така и съответно предупрежденията й нямаха тежест в очите на децата. Съвсем логично, те така и не запазиха тишина поне за секунда за времето, докато чаках в коридора. А след като срещата ми с личния лекар приключи и излязох навън в коридора, там олелията продължаваше с пълна сила!
Защо ти разказвам за всичко това?
Заплахи във фирмения живот
Във фирмения живот, подобно на примера с майката и шумните деца, е възможно на един ръководител да му се наложи да се прибегне до заплахи. Заплахите с дисциплинарни мерки от страна на ръководителя към служителите могат да се наложат в случаи като:
- Отсъствия от работа
- Закъснения за работа
- Злоупотреба с болнични
- Отказване да се изпълнят възложени задачи
- Неизпълнение на инструкциите за безопасност на труда
- Злоупотреба с алкохол и наркотици
- Кражби и др.
За да се преустановят подобни действия, мениджърите използват заплахите и страха, който заплахите създават, за да въздействат върху поведението.
Какво би се случило обаче, ако мениджърът използва заплахи, но след като служителят не се съобрази с тях и направи своето поредно нарушение мениджърът, вместо да изпълни ефективно заплахата си, просто не го направи, а дори напротив – поощри служителя?
Ще се случи същото, което наблюдавах при майката с шумните деца. Служителят ще продължи да си прави каквото си иска.
Звучи логично, нали?
Да, но аз лично съм виждал мениджъри, които се страхуват да поемат контрол върху ситуацията и да изпълнят дисциплинарната санкция, с която са заплашили. Тези мениджъри са били силни на думи, но слаби на действия. “Трябва да внимаваме да не обидим служителите, че иначе няма откъде да намерим други” е нерядко логиката им в подобни случаи.
В подобни случаи принципът “Заплахата е по-силна от изпълнението” просто не работи, тъй като мениджърите със своето бездействие доказват, че изпълнение няма да има. Тогава заплахите не само че не помагат, а и пречат, тъй като подкопават авторитета на ръководителя в очите на подчинените му и сриват неговата властна позиция, което е част от ключовите мениджърски компетенции.
Един пример от личната ми практика
Спомням си за един случай преди години, когато на един служител му бяха направили няколко предупреждения за уволнение. Той бе получл вече три или четири уж сериозни предупреждения, но така и не го уволняваха. Причината – бил много ценен кадър със специфични познания и собственикът на фирмата се страхуваше, че лесно няма да му намери заместник.
Поради това служителят бе само порицаван или глобяван, и то със символични суми, само и само да има някаква санкция, вместо да бъде незабавно освободен.
В резултат на това прекият мениджър на този служител бе с нисък авторитет, налице бе нисък морал и демотивация сред останалите служители, в т.ч. и по-съвестните, тъй като те виждаха, че собственикът на фирмата всъщност толерира определени лица и поведения и е безпринципен.
Кога заплахите се провалят?
Случката с майката и децата в поликлиниката, за която ти разказах по-горе не е пример от фирмения живот и има своите особености и условности, но все пак провокира към размисъл за това какво се случва, когато заплахите не се изпълняват. Подобни заплахи просто се провалят и не вършат работа, това е. В крайна сметка, независимо от всичките на пръв поглед сериозни заплахи, майката така и не успя да овладее ситуацията с децата си.
Какво можеше да стори майката? Да изпълни заплахите си, естествено! Поне една от тях!
Ако отправяш заплаха за санкция към някого, за да повлияеш на поведението и за да подсилиш властната си позиция, добре е да си в състояние да я изпълниш, когато животът те притисне и се наложи. Само така заплахата може да стане по-силна от изпълнението (в бъдеще) и да изпълнява предназначението си – да влияе.
В резюме
Ако си мениджър и трябва да отправиш заплаха за санкции към твой служител, увери се, че тази заплаха е реална и бъди готов да я изпълниш, ако се наложи.
Заплахите със санкции, които нямат тежест в очите на хората са напълно безсмислени.
Снимка: ashleigh290