Един цитат от въведението на книгата на Брад Блантън „Радикална честност. Да променим живота, като казваме истината“, която препрочетох неотдавна, ме провокира да разкажа за някои възможности да си честен в работата и в какви условия поведението на честност би могло да вирее.
Книгата на Брад Блантън не визира честността в работата, а честността във взаимоотношенията. Но реших, че мога да се опра на постановките на автора за честността и истината.
Цитатът от „Радикална честност“, който ме провокира е следният:
„Най-смъртоносната лъжа е премълчаването или скриването на информация от другите, за да не им се отрази неблагоприятно.
Когато спестяваме някои истините за другите, когато не им казваме какво чувстваме или мислим, се оставяме заключени в затвора на тайните и лъжите. Колкото по-дълго гнием там, толкова по-бързо деградираме и ставаме живи мъртъвци.
Спасението ни е да се научим да казваме истината, да сме честни.“
Доколко хората са склонни да премълчават, вместо да са честни и придържащи се към истината, оставям на теб да прецениш. Надявам се, че това което прочетеш, ще ти бъде в помощ.
Какво означава „да премълчиш“?
Според Брад Блантън – психотерапевт, автор, популяризатор на идеята за радикална честност в живота и в работата, и консултант на компании – премълчаването е лъжа.
Имам някои малки задръжки по отношение на тази теза. Съдя преди всичко по собственото си поведение да не премълчавам, а да споделям добронамерено мнения, оценки, възможни решения, нови идеи, начини за разрешаване на проблеми. Мога да кажа, че съм успявала благодарение на вътрешна убеденост, ясно излагане на идеята, воля, търпение и разбира се тактичност. Но и аз съм премълчавала. За съжаление понякога „стената“ не може да се пробие с истина и честност. По-добре е да напуснеш тази среда.
Аргументите на Брад Блантън обаче са силни. Той казва, че мотивите да премълчаваме една истина нямат значение. Премълчаването е лъжа и ние – както твърди Брад Блантън – жестоко се заблуждаваме, че не лъжем, когато премълчаваме нещо. Мислим си, че уж го правим за доброто на другия – да не го разсърдим, да не го обидим, да не му причиним болка, или да не го злепоставим и ощетим емоционално и морално. И продължаваме да се заблуждаваме, че като сме „пас“, някак си е по-добре.
От мои наблюдения добавям, че премълчаваме, за да си осигурим собственото спокойствие. Тази „мълчалива“, или „неизказана“ лъжа – както реших, че е уместно да наречем премълчаването – стои упорито в нас и ни гложди.
Прав е Брад Блантън – премълчаването на истини ни убива смъртоносно, защото попадаме в кръговрата на постоянен и убийствен стрес.
Премълчаването е присъщо на „непорасналия“ човек
Не само Брад Блантън, но и много психотерапевти считат, че премълчаването е типично за индивид, който е „залутан в собствения си ум“, докато е израствал през годините като индивид. Ние се учим докато растем. Учим се как да тълкуваме преживяванията си и правим това, за да оцеляваме.
Само че, когато мислим за нещата прекалено много и приемаме всичко прекалено сериозно, неусетно започваме да страдаме от опитите си да напаснем света към собственото си мислене. Оплакваме се от това, че той не отговаря на очакванията ни. А мислим така, защото сме убедени, че не ние самите, а другите около нас, животът като цяло, трябва да се върти около нас.
Силната ни привързаност към нашите собствени интерпретации и неспособността ни да правим разлика между тях и сетивната реалност, ни убива. И така се научаваме да лъжем. Както и да премълчаваме, независимо какви са вътрешните подбудите.
Лъжата, а и премълчаването, са поведение, присъщо на непорасналия човек – този, който все още няма отговор на въпроса „кой съм аз“ и който не желае да се порасне в личностен план.
За какво обикновено се премълчава на работното място?
Ще споделя с теб кратък списък от премълчавания на работното място, уж да не се навреди на други колеги и ръководители. Сглобих го на основа на мои лични наблюдения, под влияние на тезата на Блантън за премълчаването.
Ето за какво премълчаваме на работното място:
- Клиент, който е недоволен от получената стока или услуга, изказва своето недоволство. Изслушваме го, в най-добрия случай се извиняваме, но решаваме да премълчим и да не предадем по-нататък тази информация, за да не си навлечем беля.
- Игнорираме умишлено писмено подадено оплакване – пак по същите причини.
- Наблюдаваме непристойна постъпка, или нарушаване на трудовата дисциплина, но премълчаваме, по съображения, че ни влиза в работата. А още и защото не искаме да навредим на колегата, не искаме да си развалим отношенията с него, но дълбоко в себе си знаем, че не искаме да навредим и на себе си.
- Виждаме ясно причините и обстоятелствата, които възпрепятстват изпълнението на работните задачи. Убедени сме обаче, че не бива да се обаждаме, тъй като шефът е този, който контролира изпълнението на задачите и открива кое е това, което пречи. Ако споделим с него своите мисли и притеснения, си мислим, че шефът може да си помисли, че искаме да го изместим.
- Имаме виждане по даден въпрос, което може да подпомогне за изпълнение на конкретна задача, или за постигане на определена цел. Премълчаваме, защото сме убедени, че нищо няма да се получи, няма да ни обърнат внимание, ще ни скарат, че сме инициативни и т.н.
- Ръководството откровено преиначава крайните резултати, или казано направо – ръководството лъже. Затваряме си очите. Казваме си „това не е моя работа, ако кажа истината, ще пострадам“.
- Не сме съгласни с решението на групата, но премълчаваме несъгласието си. Убедени сме, че каквото и да кажем, колегите са „болшинство“ и ще надделеят в крайното решение. Освен това мислим, че биха се настроили срещу нас негативно, защото ги критикуваме.
- Не сме удовлетворени от работата. Мразим я – ден след ден, но премълчаваме за това свое състояние на неудовлетворение и омраза. Не си признаваме докрай пред себе. Не споделяме с колеги. Не признаваме пред ръководителя, дори когато ни пита: „Всичко наред ли е?“. Продължаваме да ходим на работа – защото имаме нужда от парите, които ни заплащат, страхуваме се да не ни уволнят, не знаем с какво бихме се заловили, в случай, че загубим сегашната си работа. Но най-вече премълчаване неудовлетворението си от работата, защото не знаем отговора на въпроса „кой съм аз“.
Моята равносметката от този списък с премълчавания на работното място е, че убежденията, предубежденията, презумпциите, нагласите, предварително приписване на някакви „етикети“ на някои хора – това са нещата, които са в основата на премълчаването като поведение.
Да премълчиш в такъв случай е личен избор. Другият личен избор е да постъпиш честно.
Какво е честност?
Честността според Бард Блантън, по подобие на премълчаването, не е личностна характеристика, а поведение, което избираме или отхвърляме да следваме. Сами решаваме да сме честни, или да не сме. Сами избираме да следваме истината или да избягаме по някакъв начин от нея.
Бард Блантън използва думите „радикална честност“ – тя не е „крайност“, а „дълбочина“. Радикалната честност е сърцевината на истината, а не просто нейните външни проявления.
Да сме честни, можем да се научим, както и се научаваме да премълчаваме истината. Честността като поведение, ориентирано към истината, се научава – чрез наблюдение, подражание, практикуване.
Брад Блантън отбелязва, че:
„Да се научим да казваме истината е като да станем професионалисти.
Ако са ви обичали като малък, имате по-голяма естествена способност да казвате истината.
Ако много сте страдали при изграждане на своята идентичност в юношеска възраст, но все пак тя се е изявила независимо от ролите, които сте играли и лъжите дето сте ги повтаряли, имате също по-добър шанс да се справите с казването на истина.“
Честността няма да ни навреди, противно на мненията, че тя е безполезна. Честността и истината правят човек свободен – без страхове, мисловни бариери и сковаващи предубеждения и предразсъдъци.
История за честност, но „наполовина“
Имам една позната. Познаваме се с нея от близо десетина години. Срещаме от време навреме с нея и говорим предимно по професионални теми. На нея определено й допадат някои мои виждания, а аз винаги внимателно се вслушвам в това, което споделя от личен опит.
Неотдавна се видяхме отново на чаша сутрешно кафе. Попитах „Какво ново?“ Моята позната беше притеснена за работата си – имало нередности, неясноти, проблеми, не виждала особени перспективи. Разказа някои неща, които й правели лошо впечатление и никак не й харесвали.
„Нека да си призная честно – каза тя – не само, че не харесвам тази работа, но отгоре на всичко проблемите, за които Ви разказах, ме карат да изпитвам в определени моменти и омраза към самата работа. Но какво да правя, така май че е навсякъде, затова ще търпя. А и какво друго бих могла да работя, не знам.“
Стана ми малко тъжно.
Да се ходи на работа, която не само не харесваш, но и мразиш, сигурно е сериозен стрес. Моята позната не премълча факти с проблемите в работата, не премълча и чувствата си. Прояви честност към себе си, но наполовина.
Надявам се да е честна докрай към себе си по важния въпрос защо всъщност не знае какво друго би могла да работи. Надявам се да е продължила да мисли какви други умения може да усвои, за да ги прилага на друго работно място. Или как да развие и усъвършенства някои свои сегашни умения.
Удовлетворението от работата е важно чувство. От него зависи ще влезем ли в кръговрата на стреса или ще се съхраним. За целта се иска не половинчата, а пълна, радикална честност.
Какви са „печалбите“ от честното поведение на работното място?
Ето как аз виждам нещата.
Честността на работното място е преди всичко е една голяма лична победа. Тя е освобождаване от страха, обвързаността, предубежденията, вътрешните спирачки.
Точно поради това честният служител печели авторитет и уважение на силен, независим, свободен човек, служител, който милее за работата, който знае и може. Независимо какви са външните реакции на околните, те виждат ясно тези характеристики. Възможно е честният служител да не среща откритата поддръжка на колеги и ръководители, но в определен критичен момент, всички търсят мнение от него. Именно защото е имал смелостта да е честен.
Същевременно честността на работното място е печалба и за ръководители, и за цялата организация. Честното поведение помага да се разкриват корените на нерешени проблеми, да се спазват срокове, да се работи производително, да се поддържат добри взаимоотношения, да съществува атмосфера на доверие и подкрепа, да се постигат цели.
Така че, по-добре честен, отколкото вечно премълчаващ. Колкото повече са честните служители, честните постъпки, толкова по-здравословен е и климатът в организацията. Толкова по-добри са и нейните резултати.
Честността като поведение изисква съответната управленска среда. Тя вирее само когато управленската среда подкрепя и стимулира честността на работното място.
Управление, което подкрепя честността на работното място
Честното поведение започва „от горе“ и не се поддържа кампанийно с апели или заповеди, а с управление. Това не е нещо ново и непознато за теб.
Спомни си за силата на доверието в екипа, за отговорността, за вземането на решения в екипа, за откритостта и така нататък от тиймбилдинг сесиите, посветени на тези въпроси. Всичко това се вкоренява в работата на организацията и влияе на поведението на служителите, ориентира ги към ограничаване на поведението на премълчаване и стимулира към поведение на честност.
Според мен основните аспекти на подобно управление четири – примерът на лидера, ценностите на организацията, стилът на ръководство на мениджърите, ориентацията на практиките за управление на човешките ресурси в организацията.
Пример на лидера
Това е определящ фактор.
Какво казва лидерът, какви са делата му, колко открита е политиката на фирмата, какво се обещава и какво се прави на практика за клиентите, за служителите, как лидерът ръководи – всичко това е огледалото на честността на лидера.
Ако лидерът призовава служителите си да са честни, прями, откровени, то първо трябва да анализира своите действия и самия себе си.
Ценности на организацията
Една от тези ценности би следвало да е „честност“. Но да бъде записана във фирмения сайт съвсем не е достатъчно.
Честността, както и други фирмени ценности, пронизва всичко, което се прави в организацията. Например, какви суровини и материали се влагат в продукта, как са калкулирани цените, каква е рекламата, политиката към човешките ресурси, какво поведение се поощрява и санкционира и т.н.
Стил на ръководство на мениджърите
Става дума за това как мениджърите възлагат задачи, как оценяват изпълнението им, практикуват ли редовни разговори с всеки служител по изпълнение на задачите, как изслушват, какво препоръчват, как вземат решения, считат ли, че всички служители са „еднакви“ и подходът към тях е унифициран или се съобразяват със ситуацията и конкретните служители.
Практики за управление на човешките ресурси, ориентирани към честно поведение
В тази област е нужно тясна координация между ръководство на организацията и специалиста по човешки ресурси.
Ако мненията на двете страни за ползите от честно поведение съвпадат, то практиките за управление на човешките ресурси трябва да са по-специфични и ориентирани към честното поведение. Такива следва да са темите на периодични беседи, откровени разговори, семинари за личностно развитие. Поощренията и възнагражденията също следва да са под знака на честността. Месечните оценки – също.
В резюме
Спри да премълчаваш. От това можеш единствено да спечелиш. Развивай се. Открий себе си. Прецени своята работна среда и доколко тя подкрепя честността. Ако можеш да промениш нещо, направи го. Честността е свобода.
Радикална честност. Да променим живота си като казваме истината
Снимка: Lucy Wayland