Уилям Джеймс е американски психолог и философ, който оказва силно влияние върху развитието на психологията и е родоначалник на школата на функционализма.
Уилям Джеймс е автор на теория за човешкотото съзнание, както и съавтор на теория за емоциите. Сред заслугите му към психологическата наука следва да прибавим и неговия първи по рода си университетски лекционен курс в САЩ през 1875 г, когато все още нито един университет в страната не предлага самостоятелна програма по психология. Поради всичко това, той получава призванието “Баща на американската психология” от Американската психологическа асоциация през 1977 г.
Как преминава животът на Уилям Джеймс? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Джеймс
Уилям Джеймс е роден през 1842 г. в заможно семейство от Ню Йорк, САЩ.
Като страстен почитател на философията, теологията и изкуството, баща му се стреми неговите деца да получат солидно образование в най-добрите училища в САЩ, именно в тези области. Това е и причината Уилям да се оформи като голям учен, а неговият брат Хенри да стане блестящ новелист.
Първоначално, младият Уилям Джеймс има интереси в живописта, мечтае да стане художник и изучава това изкуство под ръководството на виден учител-художник. Впоследствие се пренасочва към медицинско образование в Медицинския колеж на Харвард. Дипломира се през 1868 г. с придобито право да практикува медицина, но не го използва в кариерата си.
Здравословни проблеми принуждават Джеймс да прекара две години във Франция и Германия. Този период от живота му в странство изиграва важната роля да се посвети изцяло на психологията и философията.
През 1872 г. Джеймс получава предложение от Харвард да постъпи на работа като преподавател по психология. Той подготвя лекционен курс по психология, с който става първият лектор по психология в САЩ. Негови слушатели са млади хора, които по-късно развиват научна и преподавателска кариера в психологията.
Творчеството на Уилям Джеймс е събрано в множество книги и статии, основните сред които са “Принципи на психологията” (1890), “„Психология. Кратък курс” (1892) и “Волята да вярваш”.
Уилям Джеймс умира през 1910 г. на 68-годишна възраст от сърдечна недостатъчност.
Джеймс и функционализмът
Уилям Джеймс е родоначалник на школата на функционализма в психологията и е радетел на прагматизма.
Основната теза на функционализма е, че психологията трябва да изучава психическите процеси и функции на психиката и че психиката е нещо цялостно, което изразява приспособяването на човека към средата.
В това се състои и основната разлика между функционализма на Джеймс и структурализма на Вилхелм Вунд, на когото Джеймс е ученик.
Подходът на Джеймс към избора ни да вярваме в истината или в неистината е свързан с неговите идеи за съзнанието. Той счита, че съзнанието възниква от фактите, но едновременно с това, фактите не са истината – те просто съществуват. Ето защо Джеймс счита, че истината е функция от убеждения, които започват и завършват сред тях, но така или иначе, те са полезни за човека.
В тази връзка Уилям Джеймс отбелязва:
“Ние постоянно проверяваме “истините” една спрямо друга и съзнателните ни убеждения непрекъснато се променят. Старите “истини” се модифицират и понякога биват замествани от нови “истини”.
На фона на идеите за функционалността на съзнанието и неговата цялостност, нека да разгледаме какви са другите конкретни разбиранията на Джеймс за човешкото съзнание.
Джеймс и човешкото съзнание
Уилям Джеймс приема, че съзнанието е поток от мисли. Мислите са напълно отделни една от друга, но всяка мисъл следва друга мисъл.
Все пак, мислите се съчетават в едно цяло, което според Джеймс е усещането ни за “обединено съзнание”. Ние осъзнаваме мислите си като своеобразен пулс в потока на съзнанието. Същевременно, тази пулсация ни хвърля от едно заключение към друго. Получава се така, че все едно едната мисъл намира своето “място за отдих”, отстъпвайки място на новата мисъл. Така нашите мисли продължават да текат по-нататък.
Уилям Джеймс заключава:
“Нашето съзнание се разгръща постоянно. Това е процес, който мозъкът извършва. То ни дава възможност да разсъждаваме за миналото, настоящето и бъдещето, да планираме и да се адаптираме към обстоятелствата и да осъществяваме това, което мозъкът смята за първостепенна цел на съзнанието – да останем живи.”
Идеята на Джеймс за “единство на съзнанието” оказва силно влияние върху утвърждаването и развитието на психологията. По-късно под нейно влияние се разгръща школата на гещалт психологията в Германия, чиято основна теза е холистичният (цялостен) начин на работа на мозъка.
Гещалт психолозите считат, че важни са всички съзнателни преживявания, взети заедно, а не отделните преживявания. Тяхната гледна точка, вдъхновена от идеите на Джеймс, е:
“Цялото е по-голямо от сбора на неговите съставни части.”
Теория за емоциите на Джеймс-Ланге
Работейки върху проблемите на човешкото съзнание, Уилям Джеймс стига до извода, че емоциите играят важна роля в ежедневния живот.
През 1884 г. Джеймс публикува статия в научно списание, озаглавена “Какво е емоцията?”, в която предлага напълно нова за времето си идея – емоциите са резултат от физиологични отговори на промени в човешкото тяло, а те на свой ред са реакции на външната среда.
Известен е примерът, с който Джеймс онагледява своята идея, а именно: човек вижда мечка и побягва. Кое е това, което принуждава човека да побегне?
Джеймс е категоричен, че това, което се случва в действителност е, че страхът, който изпитва човек, е предизвикан от самото бягане. Според него, възприятието на ума за физическите аспекти на бягането – учестеното дишане, сърцебиенето, силното изпотяване и т.н. – предизвикват емоцията страх.
Ето какво пише Джеймс в своята книга “Принципите на психологията”:
“Ние съжаляваме, защото плачем, ядосани сме, защото удряме, страхуваме се, защото треперим, но не плачем, удряме или треперим, защото съжаляваме, защото сме ядосани, или защото се страхуваме. Нашите емоционални реакции се състоят от нашите физически реакции и те възникват в резултат на потенциално емоционални събития в околната среда. Физическите реакции са ключови за нашите емоции и без тях нашите преживявания биха били бледи, безцветни и лишени от емоционална топлина.”
Напълно самостоятелно от Джеймс, датският анатом и лекар Карл Ланге стига до същите възгледи. Затова и теорията за емоциите е известна като теория на Джеймс-Ланге.
Теорията на Джеймс-Ланге е оспорвана, но въпреки това е вдъхновила поредица от изследвания за връзката между физическо тяло и емоции. Подобни изследвания продължават и в наши дни.
В резюме
Идеите на Уилям Джеймс оказват силно влияние върху развитието на психологията. Неговите основополагащи прагматични принципи “какво е вярно” и “кое е това, в което е полезно да вярваме”, дават мощен тласък на психологията да се фокусира върху изучаване на психически процеси като внимание, памет, разсъждение, въображение и намерение.
Уилям Джеймс оставя след себе си забележително творчество за човешкото съзнание като поток от мисли, за ролята и същността на емоциите и други аспекти на човешката психика. С това той доказва нейната полезност и преобръща тогавашните схващания за психологията като “дребна тема”.
Прочети повече: Теория за Аз-а.