Анри Файол е един от изтъкнатите теоретици и практици на управлението от началото на ХХ век и е известен със своя принос към административната теория и практика на управление на предприятието.
Кой е Анри Файол?
Роден е в Константинопол на 29 юли 1841г. След като завършил обучението си в лицея в Лион (Франция) Файол продължил да учи в Националното висше училище по минно дело в Сент Етиен (Франция) и на 19 годишна възраст се дипломирал като минен инженер.
Постъпил на работа в миннодобивната компания, с която свързал 65 години от своя живот до 1925г. В продължение на 30 години Файол е бил изпълнителен директор на компанията, а след това е бил член на съвета на директорите почти до смъртта си.
Когато поел управлението на Compagnie Commenry през 1888г., компанията била на границата на банкрута. Файол я превърнал в една от най-мощните компании във Франция, която се прочула със своите превъзходни административни, технически и научни кадри.
Една от най-големите заслуги на Файол била доктрината му за функциите на администратора. Тя предизвикала широк отзвук сред промишлените кръгове. Можем да я открием в редица негови доклади, изнесени пред конференции още в периода 1900-1908г.
Файол е бил радетел за обособяването на т.нар. “административната дейност” в управлението на предприятието. И в този смисъл имал безспорни заслуги в научното разработване на принципите на организиране на административната дейност.
Какво означава това и как Файол стигнал до идеята за административната дейност в управлението на предприятието?
Важността на администрирането
Според Анри Файол операциите, които имат място в управлението на едно предприятие попадали в шест отделни групи:
- Технически - това са производството, заготовките, преработката;
- Търговски - това са покупката на суровини, продажбата, обмяната;
- Финансови - това са търсенето на капитали и тяхното управление;
- Охранителни - това са охраната на имуществото и хората;
- Отчетни - това са инвентаризацията, балансът, издръжката, статистика;
- Административни - операциите по предвиждане, разпоредителство, организиране, съгласуване, контролиране.
Файол всъщност се е интересувал най-вече от последната група операции – административните. Считал, че това е важна функция на управлението на всяко предприятие, а нейните съставни елементи според Файол означавали съответно:
- Предвиждане - изучаване на бъдещето и съставяне на програма с действия;
- Разпореждане - привеждане в действие на хората, на персонала;
- Организиране - изграждане на материалния и социален механизъм на предприятието;
- Съгласуване - свързване и обединяване на усилията и действията на хората;
- Контролиране - наблюдаване, така че всичко да протича съобразно установените правила и разпореждания.
Защо Файол е считал функцията администриране за толкова важна?
Според него администрирането имало решаващо значение за успеха, съответно и за провала на работата в организацията. Мнението му било, че дейностите предвиждане, разпореждане, организиране, съгласуване и контролиране са неделими и следва да се разглеждат като едно цяло, а не като отделни и независими едно от друго.
На тази основа Файол дефинирал двете условия, на които следва да отговаря всеки ръководител на предприятие. А те били:
- Да бъде администратор, т.е. способен да предвижда, организира, разпорежда, съгласува, контролира;
- Да бъде компетентен в областта на техническата функция, характерна за предприятието.
Или, ако се подцени техническата компетентност, а се заложи само на знанията и уменията за администриране, ръководителят няма да бъде успешен. Същото би се получило, ако се подцени аднимистративната компетентност на ръководителя.
14-те принципа на администрирането
В основата на административната доктрина на Анри Файол са положени 14 главни принципа, от които зависи “здравото функциониране на социалния организъм” (по думите на самия Файол).
Тези принципи не са загубили своята актуалност и днес:
- Ясно разделение на труда, което да доведе до ясна специализация на функциите и разделението на властта в предприятието;
- Авторитет и отговорност на ръководителя, като авторитетът е резултат от интелигентността, знанията и неговия опит;
- Дисциплина от всеки, т.е. подчинение, усърдие, активност и изразяване на уважение;
- Спазване на единство на разпореждането, т.е. никой не бива да получава разпореждане от повече от един началник;
- Спазване на единството на ръководство, т.е. един ръководител, както и общ план за действията, които предстоят да бъдат осъществени в името на обща за всички цел;
- Подчинение на личния интерес на общия, в смисъл, че интересът на индивида или на групата не може да бъде приоритетен и за сметка на интереса на предприятието;
- Възнаграждението на труда да изразява цената на извършената услуга, да е справедливо и да удовлетворява както работника, така и работодателя;
- Централизация и децентрализация на властта в съотношение, което е най-благоприятно за преприятието;
- Яснота в йерархията – ясен път, по който преминават съобщенията от “горе-надолу” и “отдолу-нагоре”;
- Ред - предварително определяне на мястото, което всеки и всичко имат в предприятието;
- Справедливост, в смисъл съчетаване на доброжелателност с правосъдие, което позволява да се постигне една умерена степен на строгост в разпорежданията, без това да изключва предаността на работниците и добрата им воля в работата;
- Устойчивост на ръководния персонал, така че ръководителите на средно ниво да бъдат задържани на една и съща длъжност за по-продължително време;
- Инициативността, която следва да се поощрява, защото така се превръща във важен стимул на поведението.
- Единство на персонала, което може да се създава и развива, а благодарение на него се придобива сила.
Въпреки, че 14-те принципа на Анри Файол не са широко разпространени в съвременната управленска практика, те и днес са надежден източник на насоки за мениджърите. Много от принципите звучат логично и близко до ума, но за времето си са били революционни концепции в теорията за управление.
Редица изследователи след Файол доразвиват доктрината за администрирането и приниципите на управление. И все пак той е бил първият, родоначалникът на идеи, които нямат аналог в теорията и практиката на мениджмънта.