Не е за вярване, но Patagonia – компания, основана като клон на Chouinard Equipment, не е била замислена да поема рисковете на тема „околна среда“, а като компания-дойна крава, носеща лесни печалби.
Това отбелязва самият Ивон Шуинар – съосновател на Chouinard Equipment и Patagonia:
„Отговорността към околната среда – казва той – се появи някак от само себе си, докато се фокусирахме върху дизайна на нашия продукт, но едновременно с това и върху неговото производство и продажби.“
Едно от обстоятелствата, оказало влияние върху това решение е професионалният път на основателите на Chouinard Equipment и Patagonia – Ивон Шуинар и Том Фрост.
„Започнахме бизнес като алпинисти и сърфисти – споделят те, и непосредствената близост до природата ни позволи да осъзнаем кризата в опазването на околната среда по-рано от останалите и да предприемем действия в тази посока по-бързо от тях.“
И именно заради нестандартните екологични практики и висококачествен продукт Patagonia е обявена от списание „Fortune“ през 2007г. за „най-страхотната компания на планетата“.
Какъв е пътят към социалната отговорност, извървян от Patagonia и нейната компания-майка – Chouinard Equipment?
И как философията на собствениците и моралът на нейните служители да не се взема от природата повече, отколкото може да й се дава, довеждат до подобно признание?
Chouinard Equipment и Patagonia
Ивон Шуинар е бил 14-годишно момче, когато се запалва по алпинизма. През 1965г. заедно с Том Фрост – инженер по образование, основават Chouinard Equipment. Това е компания за производство на екипировка и оборудване за катерене, сърфиране, ски, риболов.
Само след 5 години Chouinard Equipment вече е най-големият производител в САЩ в тази сфера. Тогава е създадена и Patagonia.
В процес на търсене на решения как да се подобри качеството, без да се увеличават разходите, Ивон и Том, а така също и служителите от фирмата, се сблъскват с истината за ресурсите, отпадъците и вредите, които индустрията, включително и тяхната компания нанасят на околната среда.
Общуването с компании, които се вълнуват от същите проблеми ги въодушевяват да не причиняват излишни вреди, а впоследствие и да следват принципа на устойчивост, изискващ да не се взема повече от природата, отколкото може да й се върне.
Ивон Шуинар:
„Много компании предприемат различни действия, за да са по-отговорни по отношение на планетата и околната среда. А всяка компания, която прави отговорни стъпки, без колебание пристъпва все по-уверено към следващите такива.
Определението „отговорни“ ни се струва най-скромното и уместното, докато вървим по пътя, който се надяваме да ни отведе там, където производството не взема повече от природата, отколкото може да й върне.“
Пътят на Patagonia към социално отговорната компания преминава през различни инициативи, свързани с опазването на природната среда, биосферата, съхраняване на човешките ресурси, използване на по-чисти и безвредни ресурси в производството на облекло, до дейности, предвидени да се извършат съгласно разработените от Patagonia специализирани програми, в сътрудничество с други компании. Екологичните списъци на Patagonia обаче са изцяло дело на самата Patagonia.
Чистото изкачване
През 1972г. Chouinard Equipment била малка компания, но едновременно с това и най-големият доставчик на алпийско оборудване в САЩ. Основният продукт бил стоманените клинове, които алпинистите използвали при изкачването на планински височини.
По това време алпинизмът добивал все по-голяма популярност и продажбите на стоманени клинове се развивали изключително добре.
Въпреки това Ивон и Том решили да изоставят производството им. Решението било продиктувано от морални мотиви. Те считали, че когато се използват едни и същи маршрути от все повече и повече алпинисти, оборудвани със стоманените клинове, се увреждат крехките скални пукнатини. Това според тях щяло да доведе до съсипване на красивите планински маршрути и рано или късно това ще сложи край на бизнеса на компанията.
Намират алтернатива – алуминиеви клеми, които се вкарват и изкарват в скалата без да се използва чук. Ивон и Том поканили известния по това време катерач Дъг Робинсън да напише своето мнение и препоръки към алпинистите как да използват клемите. Получило се дълго есе. Поместили го в новия каталог на компанията за 1972г.
Дъг Робинсън, алпинист:
„Изкачването само с клеми и примки е „чисто“ изкачване. Чисто, защото скалата остава непроменена от алпиниста. Чисто, защото нищо не се забива, нищо не се руши и не разваля удоволствието на следващия алпинист от девствената природа. Чисто е изкачването, което не променя скалите, а е стъпка към органичното катерене на природния човек.“
Клемите, произвеждани от Chouinard Equipment заместили стария продукт – стоманените клинове и се търсели от алпинистите като „топъл хляб“. Ивон и Том са можели и да не рискуват утвърдения си бизнес. Но съзнанието, че правят правилното нещо, ги окуражавало и носело удовлетворение от резултатите.
Осиновяване на река Вентура
Вентура е градчето, в което е била разположена фабриката на Chouinard Equipment. Било е мръсно, вмирисано на петрол, с много магазинчета за стоки втора употреба, опасни отпадъци и мръсна река – река Вентура.
Някога в нея имало дъгова пъстърва, но след като изградили два язовира, единствената вода, която течала в речното корито, била водата от пречиствателната станция.
Общо взето населението на градчето считало, че реката е мъртва и според неколцина експерти бетонирането на речното корито нямало да навреди на никого.
Ивон Шуинар:
„По време на нашите пътувания виждахме какво се случва в отдалечените кътчета на света – все по-голямо замърсяване и обезлесяване, изчезване на рибата и дивите растения и животни. Виждахме и какво се случва в близост до нас. Унищожаваха се хилядолетни секвои, безжалостно се експлоатираше крайбрежната земеделска земя…
Започнахме да осъзнаваме, че тежките екологични битки, водени от малки, самоотвержени групи от хора за спасяването на отделни парчета земя и речни отсечки, може да доведе до значителни резултати.“
Малка група служители от Chouinard Equipment отишли на заседание на градския съвет, на което се обсъждало благоустройствения план, в това число и за бетонирането на коритото на реката. Те вече знаели, че реката все още може да бъде върната към живота.
Научили го от Марк – стеснителен на вид 25-годишен младеж, студент по биология, който им показал снимки, направен в различни участъци на реката. На снимките се виждали, макар и тук-там, гнездящи по върбите птици, водни змии, мускусни плъхове, змиорки и дъгови пъстърви, които все още идвали в естуара на река Вентура, за да хвърлят хайвера си.
Chouinard Equipment преоставили на Марк малък офис и известна парична сума, за да събере още доказателства, че реката е все още жива и не бива да се погребва с новия градоустройствен план. Младежът успял да събере нужните доказателства и така планът на градската управа бил спрян.
Chouinard Equipment са можели и да не се ангажират с този проблем, но убедеността им, че природата е там, където хората живеят и че могат да помогнат на градчето, в което живеят да процъфти, помогнала това да се случи.
Децата на служителите
В началото на 70-те години на ХХ век някои от служителите на Chouinard Equipment водели децата си на работното място. По мониторите на компютрите можело да се видят бебешки завивки и дрешки, а на пода – разпръснати дрънкалки и детски играчки. Имало разбира се и шум от разговорите между децата и плач.
По онова време детските градини на работното място били рядкост. Chouinard Equipment била една от първите компании със собствена детска градина, което се оказало добро бизнес решение.
Ето какво споделя Ивон Шуинар:
„Присъствието на деца на наши служители на работното място се отрази благотворно на качеството на работата ни.
Първо, гледката и глъчката на деца, които играят на своята площадка, очовечава мястото и то не изглежда толкова делово.
Второ, детското присъствие напомня на родителите за техните родителски отговорности, а освен това и за техните отговорности като служители.
Трето, наличието на детска градина, отпуск по майчинство и бащинство и политиката на плаващо работно време позволиха на жените в компанията да напреднат в работата си.
Нашите деца растат в подходяща среда, гордеем се с това толкова, колкото и с дрехите, които произвеждаме…
Присъствието на децата и създаването на детска градина ни научиха, че ако работното място притежава някакво качество, което не искаме да загубим, не бива да го губим.“
Отчисления за околната среда
След случая със спасяването на ландфашта на река Вентура Chouinard Equipment решила да дарява всяка година 10 процента от печалбата си на групи от ентусиасти, които се опитвали да спасяват застрашени места. Решението било мотивирано от две основни причини: желанието да се помогне и вярата, че природата се нуждае от данък за това, че понася въздействието на индустрията.
С убеждението, че даряването в полза на околната среда е част от цената да имат бизнес, от Chouinard Equipment станали инициатори още и на:
- стажантската програма за служителите на компанията, които искат да работят на пълен работен ден в продължение на 6 седмици по избран от тях проект;
- обединението от компании, които отделят по един или повече процента от годишните си продажби за екологични каузи. Това обединение понастоящем нароява 1500 членове (собственици на малък бизнес) в 40 страни и дарява събраните от даренията средства на повече от 2500 организации с нестопанска цел;
- кампании за екологично образование с цел внедряване на култура на отношение към околната среда. По-мащабните от тях са: кампанията срещу генно модифицираните храни; премахване на морално остарели язовири и диги, които възпрепятстват на рибата да стигне до тези места, в които обикновено хвърля хайвера си; създаването на коридори в природата за по-лесна миграция на дивите животни; пресъхването на водоносните пластове.
Безвредна продукция
Ето какво казват собствениците на Chouinard Equipment:
„Едва след като придобихме достатъчно самочувствие да атакуваме някои врагове на природата, успяхме да разпознаем оня враг, който дълго време не различавахме в огледалото. Все още имахме частичен поглед върху врага, който представлявахме самите ние.
В края на 80-те години на ХХ век трябваше да признаем, че нашата компания от няколко стотин души се занимава с дейности, които замърсяват земята и хабят ресурси.“
В стремежа си да се освободи от дейности, с които замърсява природата и опазва нейните ресурси Chouinard Equipment се насочила предимно към няколко социално отговорни действия, които може да контролира директно.
Например:
- издаване на каталози на компанията само с рециклирана хартия;
- използване на бои без летливи органични съединения при строителството на нови магазини, както и използване на рециклирани дървени материали;
- ползване на соларни капандури и лъчисто отопление.
През 1991. компанията възложила проучване за изследване на въздействието на четири най-често използвани влакна в дрехите, които произвеждала – памук, полиестер, найлон и вълна. Проучването разкрило, че памукът, се отглежда в почви, които се торели интензивно с изкуствени торове – практика, която не се прилагала преди Втората световна война.
Взето било решение да използват памучни материи от чист органичен памук. Това е струвало много усилия и пари, разбира се, но така или иначе през 1996г. всяко облекло, произведено в компанията, вече е било произведено от органична материя.
„Хроники на отпечатъка“
„Хроники на отпечатъка“ (The Footprint Chronicles) е част от сайта на Patagonia, създадена през 2005г., в която първоначално компанията дава информация за географския произход на 5 продукта – от дизайна им, през добива на влакно, тъкане, изплитане, боядисване, шиене и доставка. Понастоящем подобна информация се дава за 150 продукта, или 20% от продукцията на компанията.
Ивон Шуинар:
„Хроники на отпечатъка“ помогнаха на Patagonia да вдигне бариерите пред подобряване на качеството, условията на труд и опазването на околната среда. Тези бариери могат да приемат формата на непреклонност, цинизъм или безразличие от страна на нашите доставчици, а също и от страна на някои наши служители.
След като „Хрониките“ ни отвориха очите – нашите и на доставчиците – ние избрахме да бъдем по-добри и да сме тези, които определяме статуквото. По този начин работата ни стана по-полезна.
Сега ние не правим просто дрехи. Ние правим трайни дрехи, които нанасят по-малко вреда.“
Програма „Общи нишки“
Тази програма е създадена през 2005г. В самото начало основната идея била клиентите на Patagonua да връщат купеното и вече използвано от тях бельо „Каплин“, а Patagonia да го препраща за рециклиране към японския доставчик.
Появили се обаче сериозни трудности. Например, докато рециклираните влакна от полиестер били равностойни на старите, това не се отнасяло за влакната от вълна и памук, които ставали за производство само на джинси или за дебела риза-яке, но не и за фино изтъкана риза.
Постепенно в Patagonia осъзнали, че въпреки известния напредък, работели на заден ход и че не си заслужава да се губи време за рециклиране на нещо, което не е трябвало да бъде произвеждано.
Така Patagonia стига до извода, че програмата за рециклиране трябва да се създаде на друга основа, а именно в партньорството с клиентите да не купуват продукт, който не им е нужен или е нетраен. В замяна Patagonia поела ангажимента да удвои усилията и да произвежда само полезни и трайни продукти, както и да приема от клиентите употребявани вече дрехи на Patagonia за преработката им в „стоки втора употреба“.
Защо политиката за социална отговорност на Patagonia е успешна?
Отговорът на този въпрос не би могъл да е един единствен.
Но въпреки това дълбоките му корени са в разбиранията на собствениците какви са трите най-важни социални роли, когато става дума за социалната отговорност на бизнеса. Пътят на Patagonia към социалната отговорност потвърждават това твърдение.
Ето какво споделя Ивон Шуинар:
„Ние всички сме граждани, даващи вота си и гласуващи за онова, което искаме и не искаме да виждаме в този свят, запазвайки правото си както да избираме, така и да сваляме правителства.
Ние всички сме потребители, които могат да избират какво да купят и с общи усилия да променят начина на поведение на корпорациите, в крайна сметка и на правителствата.
В същото време сме и производители. Това е нашата най-активна обществена роля. Имаме по-малко контрол върху онова, което правим в работата, отколкото в личния си живот и в кабинката за гласуване, но именно като производители можем да променим нещата към по-добро.“