След статията “Концепцията на “съседното възможно” в иновациите”, продължаваме напред в изследване на закономерностите на иновациите и ще разгледаме отблизо още една характерна идея, свързана с концепцията на “течната среда” в иновациите.
За целта ще използваме като отправна точка “Как се раждат добрите идеи. Естествената история на иновациите” от Стивън Джонсън, но акцентът в статията ще е върху работната среда и мениджърската компетентност, които са “моторът” на иновациите в съвременните организации.
Какво е “течна мрежа”?
Според Стивън Джонсън добрата идея е “мрежа” – тя възниква в мрежа от мозъчни клетки и следва определена схема.
Търсейки аналогия между добрата идея и течната мрежа, Джонсън стига до извода, че течната мрежа създава обещаваща обстановка за добрите идеи. Такава течна мрежа е например всяка водна среда, в която възникват различни конфигурации чрез произволни връзки между молекулите.
За разлика от течната среда, в други видове среди не могат да се получат произволни връзки между молекулите. Например, в газовата среда, в която цари хаос, това не е възможно. Произволните връзки не са възможни и в твърдата среда – там връзките са стабилни и не подлежат на промени.
Организациите имат различни среди. Има такива, в които работната среда е хаотична – въздухът вътре ухае на хаос. Хаосът в организацията на работа, в изпълнението, в контрола по изпълнение, хаос и в резултатите, не съдействат и не провокират идеи. Дори и да се породят такива, поради царящият хаос, идеите остават нереализирани.
По същия начин въздейства и прекалено “твърдата” работна среда. Там е характерен стремежът към запазване на статуквото чрез прекалено много твърди правила, норми и убеждения. Това няма как да провокира иновации. Твърдата среда е против иновациите и ги задушава още в момента на споделяне на идеята.
Каква е историята на креативността на Земята?
Да се върнем към течната мрежа.
Невроните в човешкия мозък са типичен пример за течна мрежа. Тяхното количество е сто милиона и всички помежду си са взаимно свързани. Мрежата от неврони е способна да запази полезните структури за дълги периоди от време.
Учените казват, че начините за формиране на връзки са по-стари и от самите мозъчни неврони. Връщат ни към началото на самия живот, когато течната мрежа от “жадуващите за връзки въглеродни атоми” се сблъсквали с други елементи като кислород, азот, фосфор, сяра. А 99% от тялото на всички живи организми на планетата са изградени от тези елементи.
Това свидетелства за уникалното свойство на въглеродния атом – неговата комбинативна сила. Въглеродът е свръзка.
Същевременно учените казват, че въглеродът може да е талантлив свързочник, но ако липсва подходящата среда, той не е в състояние да се сблъсква произволно, да се свързва с други елементи и да създава различни вериги. Когато въглеродните връзки са между водните молекули, те са десет пъти по-здрави, а това от своя страна придава на водната среда редица важни съществени свойства.
Накратко, историята на креативността на Земята започва с течната, гъсто наситена мрежа, състояща се от жадуващи за връзки въглеродни атоми и среда, която окуражава сблъсъците между всички останали елементи.
Как да приложим това към иновациите в работната среда?
Може ли работната среда да е “течна”?
Работната среда в една организация може да е “течна”. Това, което е необходимо е да се създава и поддържа като течна. Специалистите са единодушни, че кръгът от хора, в хармония с определени управленски техники и техники за комуникация създават характеристиките на течната среда.
Как обаче да създадем кръг от хора?
Можем да започнем от физическата обстановка в офиса.
Ако искаме да провокираме идеи и иновации, първото което трябва да направим е да създадем отворен офис – без стени и прегради. Ако има “стени”, то нека да са по-ниски, с възможности да се пише на тях.
Трябва да има места, около които хората да се събират, за да комуникират – маси, диван, кафе машина. По този начин пространството ще предизвика поток от мисли. Това ще е колективен поток от активирани умове.
Физическата среда е важна, но не е достатъчна. Важни се техниките и формите на комуникации, за да могат активираните умове да се съединят. Много пъти сме говорили и писали за тях – груповите обсъждания, съвещания, работните срещи, посветени на неразрешени проблеми в работата.
Техниките за комуникация са важни, но и те не са достатъчни. Трябва компетентно ръководство, което да прави много неща:
- да определя цели
- да насочва хората към тяхното постигане
- да оценява и възнаграждава хората приносите им
- да развива креативния потенциал на хората
- да подобрява уменията на хората за комуникация
В резюме
Повечето от нещата, които прочетохте по-горе, са известни. В някои фирми у нас те се използват, в други не. Нека не оставаме с погрешно впечатление, че иновациите изискват промяна от типа на инвестиции в скъпи офиси и супер модернистична среда.
Поуката от естествената история на иновациите е, че за да има нещо ново, преди всичко е нужно да има елементи, които да жадуват да установяват връзки с други елементи, да има “други елементи”, които ще установят връзка с “тези, които жадуват връзката”, да има обстановка, която стимулира връзките и ги поддържа.
Ето три съвета в това отношение:
- Проверете има ли такива “елементи”, т.е. има ли такива хора, такива служители във вашата фирма. Ключовите служители са мениджърите. Помислете каква е тяхната мениджърска компетентност, имат ли дефицит на типичните за съвременния мениджър компетенции, имат ли потенциал да ги развият или са “безнадежден случай”.
- Огледайте организацията на работа във фирмата. Ако преобладават индивидуалните задачи и се разчита на индивидуалния труд, то няма как да очакваме групов и екипен труд, следователно и по-чести иновации.
- Прегледайте фирмените си цели. Какви са те? Постижими ли са, конкретни ли са, могат ли да бъдат измервани, когато се отчитат резултатите?
Снимка: Studio Roosegaarde